Европейските научни академии: Глобалното затопляне няма да чака до 2050!
„Не можем да разчитаме на линейно развитие и стабилен енергиен преход през следващите 30 години до 2050 г.“, казва Уилям Жилет, директор на енергийната програма на EASAC. „Научните доказателства показват, че ни остават по-малко от 15 години, за да избегнем мрачното бъдеще“, обяснява Жилет.
„Специалният доклад на Междуправителствената комисия за измененията в климата – IPCC показва, че ако емисиите на парникови газове не бъдат намалени бързо през следващите от 10 до 15 години, тогава средната глобална температура ще се повиши над 1,5 до 2 градуса. А произтичащите от това ефекти върху нашия климат ще бъдат катастрофални“, казва Жилет. „Разбира се, изследователите ще продължат да работят върху това какво би могло да се направи след 2030 г. Но днешното законодателство на ЕС в областта на енергетиката трябва да има ясен акцент и върху това, което трябва да се направи преди това.“
Най-големият източник на емисии на парникови газове в ЕС е използването на изкопаеми горива в промишлеността, сградите и транспорта. Следователно основният принцип за преразглеждане на директивата за възобновяемата енергия трябва да бъде засилването на изискванията, които ще увеличат максимално намаляването на емисиите на парникови газове преди 2030 г. Това ще стане чрез по-масовото използване на безвъглеродни възобновяеми източници заедно с най-добрите мерки за енергийна ефективност в тези сектори. Това означава:
ВЪГЛЕРОДЕН ОТПЕЧАТЪК НА МАТЕРИАЛИТЕ – необходими са амбициозни цели за бъдещото внедряване на системи за възобновяема енергия. Това обаче ще доведе до големи количества емисии на парникови газове от вградена енергия в използваните материали и компоненти. Тези въплътени емисии ще идват не само от системите за възобновяема енергия, но и от новата инфраструктура, от която се нуждаят, от мерките за енергийна ефективност, които трябва да съпътстват използването им в сгради, промишленост и транспорт. Следователно, когато се приоритизират ревизиите на RED II, целта трябва да бъде да се сведат до минимум кумулативните емисии на парникови газове (включително вградени емисии), които ще се произвеждат през следващите 10-15 години.
Биоенергия – досега някои видове дървесна биомаса са били свободни, предполагайки, че цялото използване на биомаса е неутрално спрямо въглерода. И все пак, за да допринесат за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса, ресурсите от биомаса с въглеродни възвръщаемости, по-малки от 10-15 години, трябва да бъдат определени като възобновяеми и да отговарят на условията за подпомагане или за отчитане на целите за възобновяема енергия. Това ще донесе допълнителни ползи, като се ограничи изгарянето на цели дървета, както се препоръчва в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие.
Опростяване на целите – факторите за умножение и двойното отчитане, използвани с цели за възобновяеми транспортни горива, са объркващи. За да се намали това и да се подпомогне изграждането на обществено доверие в използването на целите и публичното финансиране за възобновяеми енергийни източници, множителите и двойното отчитане трябва да бъдат заменени с амбициозни / значими / лесни за разбиране цели на подсектора, където е необходимо.
Сгради – сегашната дефиниция на ЕС (*) за сгради с почти нулева енергия (NZEB) доведе до различни дефиниции от държавите-членки в целия Съюз. За съжаление, най-евтиният вариант за спазване, особено за исторически сгради, може да бъде добавянето на възобновяеми генератори (обикновено фотоволтаици) към енергийно неефективните сгради, вместо да се извършват по-сериозни ремонти. Тази опция увеличава производството на възобновяема енергия през лятото, но не намалява общите годишни нужди от топлинна енергия на сградата. Освен това в сградите в Северна Европа добавянето на фотоволтаични генератори ще доведе до незначително намаляване на емисиите на парникови газове от отоплителните системи през зимата.
Следователно дефиницията на NZEB трябва да бъде преразгледана, за да се съсредоточи върху годишното крайно потребление на енергия на сградата (kWh / m2.yr), заедно с процентите, които се доставят от възобновяемата енергия, комбинираното производство на топлинна и ел.енергия и отпадъчната топлина от външни източници (като централно отопление) и самостоятелното потребление. Насърчаването на NZEB за „вълната на обновяване“ би станало в съответствие с насърчаването на цялостни ремонти, заедно с използването на възобновяема енергия, комбинирано производство на топлинна и ел.енергия и отпадъчна топлина от външни източници и самостоятелно потребление.
Интеграция – използването на възобновяеми енергийни източници трябва да бъде оптимизирано чрез насърчаване на свързването на сектори. Това може да стане например чрез насърчаване на интелигентното използване на излишните доставки на възобновяема електроенергия чрез термопомпи в системите за централно отопление и охлаждане.
Енергийната бедност – това не трябва да се преодолява чрез използване на публични средства за плащане на високи сметки за енергия за домакинствата с ниски доходи. Вместо това публичното финансиране трябва да подпомага цялостните ремонти на сгради заедно с възобновяемите енергийни доставки. Този принцип трябва да бъде подчертан по-силно в директивата за възобновяемата енергия.
* Ефективността на NZEB се определя от ЕС като разликата между първичната енергия, свързана с невъзобновяемата енергия, консумирана годишно от дадена сграда, и първичната енергия, свързана с възобновяемата енергия или комбинираното производство на топлинна и ел.енергия, която се генерира ежегодно на място и се изнася в мрежата.
