EASAC приветства анализ на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (JRC) относно „Използването на дървесна биомаса за енергия“, публикуван в края на месец януари 2021 г. Докладът внася яснота в активния дебат за устойчивостта на горската биоенергия. Учените от EASAC отдавна търсят отговора на основния въпрос „Дали и ако да, кога дървесната биомаса от горите би могла да допринесе за смекчаване на изменението на климата?“. В края на краищата това е и целта на Европейската директива за възобновяемата енергия.
Посланието, произтичащо от многобройните публикации и дебати на EASAC, e, че климатичната криза изисква всяка технология от възобновяеми енергийни източници да намали атмосферните нива на въглероден диоксид. Това трябва да стане достатъчно бързо, за да се подпомогне постигането на целите на Парижкото споразумение. При средно затопляне вече над 1°C изглежда, че „възобновяема“ енергия, която действително увеличава атмосферния въглероден диоксид в продължение на десетилетия, допринася за превишаване на целите от 1,5°C – 2°C. Подобна технология не е ефективна и дори може да увеличи риска от опасни климатични промени.
„Докладът на JRC ни позволява да оценим различните източници на биомаса от гледна точка на климата. За съжаление, това потвърждава най-лошите ни опасения, че по-голямата част от настоящата биомаса от преобразуване на въглища е най-опасна. Както EASAC многократно подчерта, правилата и публичните субсидии доведоха до създаването на индустрия, която още повече намалява шансовете ни за постигане на целите от Парижкото споразумение“, коментира президентът на EASAC Кристина Моберг.
Според EASAC е изключително важно, че единственият сценарий с неутрално или положително въздействие върху биологичното разнообразие, който има краткосрочно влияние върху въглеродните емисии, е изгарянето на фини дървесни отломки от иглолистни гори (обикновено клонки и клони с малък диаметър). Дори тогава JRC заявява, че достатъчно количество от този материал трябва да бъде оставено на място, за да се поддържа въглерода и почвата да е плодородна.
В публикацията на учените от панела по околна среда на EASAC през 2019 г. по тази тема се заявява, че настоящата политика относно биомасата е „…скъпа, увеличава атмосферните нива на въглероден диоксид и влошава, вместо да смекчава климатичните промени за неопределени периоди от време …” Затова EASAC препоръчва тя да бъде реформирана и да се изисква съществуващите и нови оператори да ограничат суровините до тези, които имат периоди на изплащане, съвместими с целите на Парижкото споразумение.
Ето защо EASAC приветства работата на JRC, която показва доколко настоящата практика се отклонява от целите на ЕС и света в областта на климата, както и мащаба на предизвикателството, пред което са изправени регулаторите при прилагането на Зеления пакт по начин, който е положителен както за биологичното разнообразие, така и за климата.
„JRC показва как милиардите публични субсидии за преобразуване на биомаса влошават въглеродните емисии в продължение на много десетилетия. Трябва да обърнем повече внимание на науката и да гарантираме, че публичните субсидии се фокусират върху нисковъглеродните енергийни технологии, които всъщност смекчават изменението на климата“, заключава Майкъл Нортън, директор на програмата за околна среда на EASAC. “Докладът дава подробни разяснения и възможност на политиците да реформират Директивата за възобновяемите енергийни източници. По този начин ще изисква от операторите, получаващи публични субсидии, да ограничат суровините си до тези в краткосрочните категории за отчитане на въглерода, като същевременно минимизират неблагоприятните ефекти върху биологичното разнообразие.”
С доклада можете да се запознаете ТУК.
