Вече минаха повече от 4 години от решението на гражданите на Обединеното кралство да се оттеглят от Европейския съюз. Европейската изследователска общност беше изненадана от резултатите от референдума и оттогава по много поводи изразяваше своите опасения, че научното сътрудничество трябва да се разглежда като глобален проблем, а не като част от политическите преговори. Учените по природа обичат дискурсите и различните мнения, но за първи път всички споделяме едно и също чувство: по-добре е да сме заедно.

Всъщност не само, че ни е по-добре заедно, след повече от 60 години на сближаване, на изследователи, които се движат свободно из континента, на мултинационални изследователски консорциуми, ръководещи най-новаторски научни открития, е немислимо да се развалят многото сътрудничества, които съществуват на толкова много нива в европейските академични среди. И дори ако бяхме в състояние да го направим, цената, която трябва да платим, ще бъде намаленото качество на изследванията, нещо, за което всички можем да се съгласим, би било стъпка в грешната посока.

Сега изглежда, че най-сетне преговорите за излизане на Обединеното кралство от ЕС приключват. Това, което започна като несигурност относно условията на бъдещо изследователско асоцииране на Великобритания към ЕС, сега се превръща в напрегната тревога. Постоянните ангажименти все още се разминават и изследователите от двете страни на Ламанша се опасяват, че скоро тяхното доверено партньорство може да достигне до преждевременен край.

По време на процеса по Брекзит ALLEA непрекъснато напомняше на вземащите решения от двете страни, че научните изследвания не трябва да се използват като пионка. Също така и че партньорствата са трудни за изграждане, но лесни за унищожаване. В момента се излагаме на опасността да постигнем последното, без никаква мисъл как можем да ги възстановим след това.

Сякаш имахме нужда от още напомняния за жизнената необходимост от международно сътрудничество в областта на научните изследвания, пандемията от  COVID-19 днес направи този въпрос все по-належащ. Отказвайки се от отдавна установени и добре функциониращи механизми за сътрудничество в научните изследвания, рискуваме да бъдем по-лошо подготвени от други за бъдещите глобални предизвикателства. А COVID-19 със сигурност не е последното от тях.

Следователно ALLEA може само да потвърди своя призив, който споделяме с академиите-членки от Обединеното кралство, а именно да се осигури най-висока степен на участие на изследователските институции в Обединеното кралство в рамковите програми на ЕС за научни изследвания. Аз самият, като швейцарец, твърде добре знам какво е чувството да си в неизвестност, що се отнася до отношенията с ЕС. Но точно поради тази причина знам, че Швейцария се възползва от това да бъде част от европейското научно пространство много повече, отколкото би могла да отнеме всяка предполагаема или реална загуба на суверенитет.

Научното начинание по своята същност няма паспорт, то е наистина глобален гражданин и би било жалко да ограничи възможностите си заради политически интереси. Ето защо настоятелно призовавам всички участващи в този процес да оставим здравия разум да надделее, да покажем взаимно доверие и да гарантираме, че можем да се събудим през 2021 г., знаейки, че нашите колеги и партньори от вчера все още ще бъдат наши колеги и партньори утре.

Антонио Лоприено – президент на ALLEA