Световният ден на науката се отбелязва на 10 ноември по целия свят, като се показват ползите от науката и нейната централна роля в обществото.

Представители на Консултативния научен съвет на европейските академии (EASAC) посочват важната роля на научния напредък и доказателства в решаването на основни предизвикателства на нашето време, както и в оформянето на ефективни демократични процеси.

Изправени сме пред значителни глобални предизвикателства и са необходими немалки съгласувани усилия, за да може човечеството да има сигурно и стабилно бъдеще. Те се отнасят до изменението на климата и неговите последици и необходимостта от контрол и смекчаване на неговите ефекти за самото оцеляване на живота на нашата планета. С изменението на климата е свързан начинът за достъп до достатъчно възобновяеми енергийни източници, които нямат отрицателно въздействие върху климата и околната среда, както и ефективни методи за съхранение на енергия. Предизвикателствата се отнасят до необходимостта от снабдяване на растящото население на Земята с чиста вода и питателна храна, отглеждана при устойчиви условия същевременно се възстановят екосистемите и се обърне рязката загуба на видове и биологично разнообразие. Отнасят се до нарастващия проблем със затлъстяването, което днес е по-широко разпространен проблем от недохранването. Предизвикателствата касаят нашето здраве и необходимостта да се излекуваме и предотвратим появата и разпространението на сериозни заболявания. Не на последно място се обръща внимание и на нарастващата устойчивост към днешните антибиотици, застрашаващи способността ни да се предпазваме от инфекции. За справянето с всички тези проблеми се нуждаем от нови знания и ефективни инструменти, за които науката непрекъснато работи.

ЕС има за приоритет да отговори на тези предизвикателства, като приема Програмата на ООН до 2030 г. и изпълнява 17-те Цели за устойчиво развитие на ООН във вътрешните и външните си политики. За да изпълнят тези задължения, политическите лидери трябва да вземат решения, които изискват познания относно сложни научни теми. Академиите на науките играят жизненоважна роля, като предоставят фактически доказателства на политици в редица ключови области. Консултативният научен съвет на европейските академии (EASAC) е независима организация без връзки с индустриални или финансови интереси. Тя включва академиите на науките на страните-членки на ЕС, Норвегия, Швейцария и Обединеното кралство. EASAC синтезира научни доказателства, базирани на изследвания от цял ​​свят, и предоставя политически съвети по неотложни въпроси с въздействие върху нашето общество. За обществото ще бъде от полза само ако решенията се основават на научни познания, a без научна подкрепа политическите решения могат да имат неочаквани и дори негативни последици.

Също толкова важна задача е да се разпространяват резултатите от научните изследвания сред обществото, за да се даде възможност на всеки да вземе позиция по въпроси, които изискват научни познания. Новите научни открития могат да създадат страх и несигурност, което често се основава на липсата на информация. Много теми, свързани с околната среда и глобалното затопляне, с генното инженерство, ваксинациите, употребата на алтернативни лекарства и конвенционалното срещу биологичното земеделие, може да са силно спорни и трябва да бъдат обсъдени въз основа на ясни научни доказателства.

Решаващата роля на науката и научните доказателства се забелязва по време на тазгодишната пандемия. Учените работят заедно в световен мащаб, за да определят структурата на вируса, да разработят диагностични инструменти и да създадат ефективни ваксини. Науката има решаваща роля и в периода след COVID-19 за изграждане на политиката на ЕС относно мерките, необходими за екологосъобразен преход.

Какво прави научните знания по-надеждни от личните мнения, псевдонауката и приказките на хората? Основната разлика е, че научно обоснованите твърдения могат да бъдат проверени и резултатите на изследователите трябва да бъдат възпроизводими. Научният метод се основава на систематично тестване на предположения, използвайки методи, адаптирани към проблема, който трябва да бъде решен. По този начин научните резултати трябва да могат да издържат на критично обследване и изследователите трябва да бъдат подготвени да представят основите на своите твърдения и да отговорят на критиките. По този начин научните доказателства са коренно различни от спекулациите и вярванията.

Днес обаче нямаме достъп до всички знания и инструменти, необходими за решаването на всички основни глобални проблеми. Необходими са нови знания и нови решения и следователно са необходими нови изследвания. Заетостта, здравето и бъдещият просперитет също зависят от новите знания и следователно инвестициите в научни изследвания са инвестиция в бъдещето. Изследванията и иновациите трябва да бъдат приоритетни както в бюджета на ЕС, така и в отделните държави-членки.

Световният ден на науката е обявен от ЮНЕСКО през 2001 г. с цел засилване на обществената осведоменост относно ролята на науката за мирни и устойчиви общества. От 2002 г. Световният ден на науката се отбелязва всяка година на 10 ноември, подчертавайки необходимостта от ангажиране на по-широката общественост в дебати по възникващи научни проблеми. Само чрез ангажирането на гражданите и с решения, основани на научни знания, ще отговорим на глобалните предизвикателства и ще развием жизнеспособни и устойчиви общества. Науката трябва да споделя своите знания и да се чува гласът ѝ, когато научните факти се игнорират, в полза на настоящите и бъдещите поколения.