Проектът е в категория „Синергия“ за малки екипи от висококвалифицирани изследователи и е финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC)
От началото на м. октомври 2020 г. стартира работата по проект „Европейският Левиатан“: наследството на следвоенната медицина и общото благо (Leviathan), одобрен за финансиране от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) в категория „Синергия“ за 2019 г.
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките е институцията – домакин на един от четиримата водещи изследователи в проекта – Анелия Касабова. Екипът от четирима водещи изследователи включва Фолкeр Хес (професор, директор на Института за история на медицината и медицинската етика към Шарите Берлин); Юдит Шандор (професор към Факултета за политология, правни изследвания и изследвания на пола към Централноевропейския университет, Будапеща/Виена), Улф Шмит (професор по нова и най-нова история към Университет Кент, от началото на септември т.г. – към Университет Хамбург).
Проектът е посветен на историята на Европа след Втората световна война, разгледана през перспективата на медицината. Ще се изследват националните специфики – медицината и здравеопазването, здравното осигуряване се развиват в рамките на национални държави с различно национално законодателство. Акцентът е върху взаимовръзките, взаимовлиянията, взаимопреплетеността между „Изтока“ и „Запада“, върху обмена – на знания, хора, технологии.
На фона на съвременните несигурности проектът цели чрез исторически анализ на комплексните и преплетени развития да засили диалога за общата история. Медицинските изследвания, овладяването на (епидемичните) заболявания, развитието на медицинските технологии са съществени елементи от социалистическия проект на „алтернативна модерност“, които се разгръщат в диалог и/или в противовес със западната либерална модерност – разкриването на взаимозависимостите и взаимопроникванията в контекста на този диалог е основна цел на проекта.
„Надяваме се с обединени екипни усилия да постигнем добри резултати, да разширим научните мрежи, да повишим международната „видимост“ на българската наука в областта най-общо на хуманитаристиката, както и „видимостта“ на европейските проекти в България“, коментира доц. д-р Анелия Касабова.
Иновативна е преплетеността на изследователските перспективи – екипът свързва учени с различни научни профили (история, медицина, право, социология, етнология/антропология).
