Science Europe приветства амбициозното съобщение на Европейската комисия за „Ново европейско пространство за научни изследвания и иновации.“ За по-нататъшно укрепване на водещи на световно ниво европейски научни изследвания, съществуването на силно европейско научноизследователско пространство е от съществено значение. То трябва да се основава на върхови постижения в научните изследвания, международното сътрудничество, отвореност, приобщаване и академична свобода.
„Националните инвестиции в европейското научноизследователско пространство ще бъдат ключови за успеха му“, каза Марк Шилц, президент на Science Europe. „Повече съвместни програми и партньорства биха рационализирали използването на публични фондове за научноизследователска и развойна дейност и те могат да бъдат оформени въз основа на успешното сътрудничество, което вече съществува.“
След пандемията на COVID-19 Европа е изправена пред извънредни здравни, икономически и социални предизвикателства. За да могат научните знания да допринесат за стабилизирането на държавите-членки, трябва да се осигури силна политическа и финансова подкрепа за научните изследвания.
„Положително е, че Европейската комисия има за цел да допринесе за основните дискусии в областта на научноизследователската политика,“ казва Лидия Борел-Дамян, генерален секретар на Science Europe. „За да успее новото европейско научноизследователско пространство, от решаващо значение е да се създаде система за управление и дискусионни форуми, в които по същество да бъдат включени заинтересованите страни в научните изследвания.“
Няколко инициативи са предвидени в Пътната карта на европейското научноизследователско пространство относно изследователската кариера, транснационалното финансиране на научните изследвания, оценката и отворената наука, които биха могли да имат трансформационно въздействие върху начина на финансиране и извършване на научните изследвания. „За да се изгради силно и устойчиво европейско научноизследователско пространство, трябва да се засилят свързаността и синергията в европейската изследователска екосистема. Това може да стане само чрез смислен диалог и ангажираност“, заключи д-р Борел-Дамян.
