Кръгла маса на тема: „Представяне на иновативните подходи в дейността на Ученическия институт на Българската академия на науките (УчИ-БАН)“ се проведе на 24 юли 2020 г. по инициатива на Съвета по иновации при БТПП. Събитието се проведе в зала А на БТПП. Чрез виртуална класна стая, осигурена от Русенския университет “Ангел Кънчев“, в събитието участваха и около 40 души от цялата страна.

Кръглата маса беше открита и модерирана от доц. д-р Йосиф Аврамов, съпредседател на Съвета по иновации при БТПП и член на УС на БТПП, който накратко запозна присъстващите с дейността на съвета. Той покани участниците в Ученическия институт на БАН (ученици в последните класове на гимназиите и студенти в първи курс на университетите) да се присъединят към състава на Центъра за младежко иновационно предприемачество за стартъпи, който ще се създаде през есента на 2020 г. от Нов български университет, съвместно с Висшето училище по администрация и мениджмънт на франкофонията.

От името на ръководството на БАН приветствие към участниците във форума отправи проф. Нина Атанасова, научен секретар на направление „Биомедицина и качество на живот“ в БАН.

С включване онлайн от Бургас акад. Никола Съботинов, председател на БАН 2008-2012 г. и съпредседател на Съвета по иновации при БТПП, също поздрави участниците в Кръглата маса и сподели своите впечатления от работата на Ученическия институт.

Акад. Петър Кендеров, ръководител на Ученическия институт на БАН запозна участниците в Кръглата маса с целите, задачите, историята и постиженията на института. Презентация на тема „Успехи и проблеми в дейността на Ученическия институт към БАН“ беше представена от Елена Панчовска, организатор на дейността на УчИ-БАН.

Константин Делчев, дългогодишен и опитен ръководител на български отбори за участие в престижни международни състезания на млади учени, даде примери за много успешно участие на възпитаници на Ученическия институт в такива форуми.

Виртуалната класна стая даде възможност на участниците от страната да следят онлайн в реално време кръглата маса, да се включват и споделят своя опит и теми на разработки, създадени с помощта на учени и ментори от БАН. Онлайн от градовете Варна, Пловдив и Ямбол се включиха участници в малките учебно-изследователски общности на Ученическия институт на БАН, финансирани по съвместна програмата на БАН и МОН „Образование с наука“.

Отлично впечатление направи презентацията „Neuromarketing“, изнесена от Тодор Белев, ученик от Първа английска езикова гимназия в София от името на екипа с ръководител доц. Вера Кольовска от ИЕМПАМ – БАН и научен консултант проф. Димитър Масларов, началник на Неврологична клиника при Първа МБАЛ, София.

Анелия Крумова, вече студентка по право, разказа за своята ползотворна работа със своите научни ръководители доц. Ваня Мичева от Института за български език на БАН и Антония Маровска, учител в СУ „П. Р. Славейков“, гр. Кърджали. Тя описа накратко своя проект „Думите от речника на баба“, посветен на говора и фолклора на жителите на с. Припек, Кърджалийска област. Нейното изследване показва, че говорът на село Припек е един от най-богатите на старинни думи и общността е съумяла да съхрани българския език и култура въпреки столетия съвместен живот със съседни турско- и гръцкоговорящи селища.

Иван Тодоров, сега студент по история сподели своя ползотворен опит от работата с д-р Димитър Христов от Института за исторически изследвания на БАН и призова младите хора да се възползват от уменията и знанията, които биха получили от българските учители и учени по пътя за своето професионално ориентиране и реализация. Неговата разработка, с която участва през 2019 в сесия на УчИ-БАН опровергава с исторически източници някои псевдонаучни твърдения относно посланическата дейност на граф Игнатиев като извънреден посланик на Руската империя в Цариград.

Катерина Прончева и Велислав Борисов от Математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“, Пловдив разказаха за своите разработки, с които правят силно впечатление сесиите на УчИ-БАН от 2018 г и 2019 г.. Заедно с техния научен ръководител Невена Ичевска и учени от Института по български език на БАН изработиха речник на фразеологизмите в българския език, изследвайки моделите, по които се образуват фразеологичните словосъчетания, тяхната продуктивност, механизмите за възникване и вариативност на формите. Велислав и Катерина са разработили и езикови игри за по-лесното усвояване на тези езикови единици в часовете по български език. Извършената работа задълбочава подготовката на младите хора по български език, развива изследователския им опит, дава им възможност да изберат свой професионален път в бъдеще.

Доц. Галина Момчева от Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, заедно с младежите Марк Киричев и Симеон Атанасов се включиха онлайн, за да разкажат за проекта, по който работят. Той е фокусиран върху биоинформатиката и образната диагностика в медицината. Уникалното при него е, че е част от своеобразна екосистема, в която взаимодействат преподаватели в университети (не само от България), докторанти, студенти и ученици.

Любомир Янчев, бивш участник в Ученическия институт по математика и информатика, сподели с участниците във форума пътя, който е изминал, за да създаде своя компания, която продава на световните пазари. Той изрази своята благодарност към академичната иновативна среда, от която е почерпил вдъхновение и опит за реализирането на свои продукти с изкуствен интелект, като системата „Мелиса“.

С включване онлайн Ивелин Стоянов завършил Професионална гимназия по компютърни технологии и системи – гр. Правец, сега студент, разказа с благодарност за съвместната работа с учени от Института по роботика за своята разработка. Той участва две поредни години в сесиите на УчИ-БАН и създаде своеобразен шлем за глава, с който се изследват невроните в мозъка, респективно емоциите на човека. Неговият проект има приложение при развитието на деца със специални образователни потребности.

Онлайн представяне на разработката „Система за следене влажността и температурата на въздуха и почвата“ направи и Мария Савова, част от изследователски екип от Неврокопска професионална гимназия, гр. Гоце Делчев с ръководител инж. Атанас Савов. Тяхната разработка направи силно впечатление на журито на УчИ-БАН през миналата 2019 година. Мария представи на аудиторията свой макет, с който анализира данните от сензори и използва капково напояване за насажденията.

В дискусията след форума се включиха: доц. Георги Петров, ръководител на департамент „Телекомуникации“ при НБУ, Владимир Данчев от Българското дипломатическо дружество и изп. секретар на Съвета по иновации при БТПП, доц. Георги Райчевски, ГИС Трансфер център; Даниела Пандурска, представител на екологична фондация „Зеленика“; гл. асистент Младен Матев от Института по ядрени изследвания на БАН и др. За съжаление времето не достигна, за да се даде думата на други бивши участници в Ученическия институт като, например, Екатерина Велчева и Петър Гайдаров, които вече завършиха висшето си образование в престижни университети в чужбина, но продължават да участват в работата на този институт като ръководители на ученически проекти.