Европейският съюз започва да подготвя плановете си за екологично възстановяване след отшумяването на пандемията от COVID-19. Европейските академии призовават политиците да припознаят науката и нейната важна роля в този процес, като съсредоточат усилията си в три ключови области: енергия, екосистема и здраве.
„COVID-19 помогна на обществеността да разбере, че науката играе изключително важна роля в моменти на криза. Следващата голяма криза е вече тук и това е изменението на климата. Надяваме се, че науката отново ще бъде чута, преди да е станало твърде късно да се справим с кризата с климата“, казва Майкъл Нортън, директор на програмата за околна среда на Консултативния научен съвет на европейските академии (EASAC).
По-бързо намаляване на производството и използването на високо въглеродна енергия
Дори с ограничаването на почти всички обществени дейности през последните няколко месеца, намаляването на емисиите за 2020 г. е доста далече от предвиденото ниво за годината, необходимо за постигане на целите на Парижкото споразумение. Това означава, че енергийните системи трябва да бъдат трансформирани напълно, за да не се разчита на използването на въглерод, било то под формата на изкопаеми горива или биомаса.
Уилям Жилет, директор на енергийната програма на EASAC, казва: „По време на пандемията производството на електроенергия от въглища значително намаля и се наблюдава драстичен спад в потреблението на петрол за транспорт. За няколко седмици това даде шанс на милиони граждани да се радват на чист въздух в градовете и градските райони. Сега политиците и инвеститорите трябва да се съсредоточат върху смекчаването на климатичното затопляне и осигуряването на подобна здравословна и устойчива среда”.
Фокус върху селското стопанство, биоразнообразието и здравето
Преминаването към нисковъглеродна енергийна система не е единствената грижа на учените. „COVID-19 ни напомни също за това колко са уязвими и зависими глобалните хранителни системи. Европейският съюз трябва да засили устойчивостта на местните и регионалните доставки на храни, като същевременно намали влиянието на климата върху селското стопанство“, казва Робин Фиърс, директор на програмата за бионауки на EASAC .
Според EASAC съществува разминаване между здравната политика – често се взема решение на равнище държава-членка – и политиките в областта на енергетиката, селското стопанство и околната среда, които често са по-добре хармонизирани на европейско равнище. Европейските институции обаче не могат да бъдат напълно ефективни, освен ако държавите-членки не им дадат по-голяма отговорност за здравето на хората, базирана на науката.
Президентът на EASAC Кристина Моберг заявява: „Както науката е в центъра на усилията за овладяване на пандемията от коронавирус, така тя трябва да бъде в центъра и за информиране на всички други политики. Ефективното екологично възстановяване изисква международна координация и ЕС трябва да покаже лидерство, като насърчи другите държави и международните програми да предприемат амбициозни действия, базирани на независими научни съвети“.
С коментара на Консултативния научен съвет на европейските академии (EASAC) може да се запознаете ТУК.
