Разпространението на вируса SARS-CoV-2 оказа огромно влияние върху всички области на нашето общество. В тези несигурни времена науката носи голяма отговорност – тя трябва да анализира всички налични знания и променящите се данни, за да даде полезни препоръки за действие в тази силно динамична ситуация.

Немската академия на науките Леополдина публикува изявлението „Пандемия от коронавирус. Устойчиви начини за преодоляване на кризата“, в което засяга психологическите, социалните, правните, образователните и икономическите аспекти на пандемията и дава следните основни препоръки:

  • Оптимизиране на основата за вземане на решения: Проучването на данните за вируса до голяма степен в момента се базира на симптоми. Това води до изкривено възприемане на инфекциозния процес. Важно да се подобри значително изследването на инфекцията и имунитетния статус на населението и това може да се осъществи чрез представителни и регионални проучвания на инфекциозния статус и имунитета на гражданите. С получените по този начин данни следва постоянно да се адаптират динамичните модели в реално време и по този начин ще може да се правят по-надеждни краткосрочни прогнози и да се проверява ефективността на мерките.
  • Възможност за диференцирана оценка на риска: Контекстната интерпретация на наличните данни е важна за справянето с коронавируса на ниво общество и отделен индивид. Данните трябва да се сравняват с тези на други заболявания и да се свързват с очаквания риск от смъртност в отделните възрастови групи. Индивидуалният риск трябва да бъде ясно подчертан – става въпрос за системни рискове като претоварване на здравната система, както и отрицателни последици за икономиката и обществото. Това е единственият начин да се осигури сътрудничеството на населението при прилагане на необходимите мерки.
  • Облекчаване на психологическото и социалното въздействие: За приемането и прилагането на предприетите мерки е по-важна вътрешната мотивация, основана на самозащита и солидарност, а не на заплахата от санкции. До знанието на населението трябва систематично да бъде свеждан един реалистичен график и ясен набор от мерки за постепенно връщане към нормалността. Това ще увеличи контролируемостта и предсказуемостта за всички заинтересовани лица и групи и ще сведе до минимум отрицателното психическо и физическо въздействие на напрежението, което хората изпитват в момента.
  • Включване на многобройни перспективи в процесите на оценка: Мерките, предприети от правителствата с цел опазване на живота и здравето, водят до ограничения върху други правни интереси, които не трябва да се пренебрегват. Настоящите политически решения за справяне с кризата трябва да отчитат многоизмерността на проблема и да вземат предвид перспективите на засегнатите хора и тези в риск. Превантивното отделяне на специфични групи, като например възрастните хора, просто за да ги защитим, трябва да бъде отхвърлено като твърде патерналистично и покровителстващо.
  • Постепенно възобновяване на образователния сектор: В образователния сектор кризата доведе до значителен спад в преподаването и обучението, както и до изостряне на социалното неравенство. Следователно образователните институции трябва да бъдат отворени възможно най-скоро. Ограниченията в образованието трябва да бъдат премахнати, като в същото време се сведе до минимум рискът от нови инфекции. Тъй като по-малките деца разчитат повече на лична грижа, ориентиране и подкрепа, началните и прогимназиалните училища трябва да бъдат първите, които постепенно да се отворят. По-големите ученици са по-способни да използват дистанционно обучение, затова препоръчваме връщането към преподаването в класната стая за тях да бъде отложено. Трябва да се положат допълнителни усилия за децата със специални образователни потребности. Тъй като най-малките деца не са достатъчно осъзнати, за да се съобразят с физическото дистанциране и други защитни мерки, но все пак могат да бъдат вирусоносители, детските градини и занималните могат да работят само в много ограничен капацитет.
  • Постепенно връщане на обществения живот към нормалното: Общественият живот може постепенно да се върне към нормалното при следните условия:

а) честотата на новите инфекции трябва да се стабилизира на ниско ниво;

б) здравната система няма да бъде претоварена от нарастващия брой на пациентите и капацитетът за други пациенти по никакъв начин няма да бъде ограничен;

в) добрите защитни мерки (добра хигиена, носене на предпазна маска на устата и носа, физическо разстояние, повишена идентификация на заразените лица) се спазват дисциплинирано.

Това би могло да позволи на магазините и ресторантите да възобновят бизнеса си и търговските и правителствените услуги да заработят отново за обществеността. Пътуванията също могат да продължат в съответствие с посочените защитни мерки. Носенето на маска трябва да се превърне в задължителна допълнителна мярка в определени зони като градския транспорт. Социалните, културните и спортните събития трябва да започнат да се провеждат стъпка по стъпка, в зависимост от възможността за физическо дистанциране, и при условие, че интензивността на контакта е ниска. Степента на заразяване трябва да продължи да се следи.

  • Гарантиране на стабилност чрез икономическа и финансова политика: Докато настоящите мерки за здравна политика са в сила, икономическата и финансовата политика трябва да предоставят краткосрочна помощ за преодоляване на трудната ситуация. Мерките включват краткосрочна работа, помощ за ликвидност, отлагане на данъци и субсидии за намаляване на случаите на несъстоятелност. Участието на правителството в предприятията трябва да се използва само за стабилизирането им в извънредни ситуации. След постепенното прекратяване на мерките в общественото здравеопазване, в средносрочен план трябва продължат да се налагат големи фискални стимули. По отношение на приходите това би могло да се случи под формата на данъчни облекчения, на планираното частично прекратяване на данъка за солидарност или чрез пълното му премахване. От гледна точка на разходите, допълнителните средства за публични инвестиции са важни, например в здравеопазването, цифровата инфраструктура и защитата на климата. Кризата изисква европейска солидарност. Съвместното управление включва например осигуряването на ликвидност от Европейската централна банка (ЕЦБ), финансова подкрепа от бюджета на ЕС и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и кредитна линия от Европейския механизъм за стабилност (ЕММ) с условност, фокусирана върху последиците от пандемията.
  • Задаване на курс за устойчивост: Съществуващите глобални предизвикателства като защитата на климата не изчезват с коронавирусната криза. Както националните, така и международните политически мерки трябва да спазват принципите на екологична и социална устойчивост. Мерките, които вече бяха подкрепени от широки научни доказателства и политически и обществен консенсус преди коронавирусната криза, не трябва да бъдат отслабвани; по-скоро те трябва да продължат да се прилагат с най-висок приоритет или дори да бъдат засилени.
  • Запазване на пазарния икономически ред: Икономическите политики, въведени по време на кризата, трябва да бъдат отменени или коригирани възможно най-скоро в полза на устойчиво управление в рамките на свободния пазарен ред. Това включва правителството да се оттегли от компаниите като акционер в случаите, когато публичните инвестиции са направени поради кризата, и намаляването на публичния дълг. Разпоредбата за балансиран бюджет на Германия – така наречената спирачка на дълга – трябва да се спазва в съответствие с настоящия ѝ набор от регулации. Това позволява натрупването на значително по-голям дълг, особено в изключителни ситуации като тази, при условие че средствата се връщат при връщане към нормалност.

Пандемията от Covid-19 доказа, че научната експертиза е от голямо значение за обществото. В добавка към това изключително важно е международното научно сътрудничество в областта не само на медицината, но и на обществото, икономиката, политиката и околната среда.

Немската академия на науките Леополдина ще продължава да предоставя научната си експертиза за различни аспекти на пандемията. Повече можете да прочетете и в другите две изявления на немски учени: “Коронавирусната пандемия – мерки за здравето” и “Коронавирусната пандемия в Германия: предизвикателства и възможности за интервенция”