Днес се навършват 100 години от рождението на академик Валери Петров – един от духовните стълбове на Отечеството, първомайстор на българската поезия, блестящ преводач от няколко езика, творец, чиито произведения облъхват съвременниците в продължение на повече от седем десетилетия с добротворство, благородство, неугасващата нравствена светлина и хармония.
Валери Петров сякаш постоянно ни насочва към мисълта на Блез Паскал – „Щеше да има премного мрак, ако нямаше видими свидетелства за истината“. Сигурно щеше да има премного безнадеждност ако не съществуваха експлозиите на истинската поезия. А Валери Петров е едно от най-ярките нейни проявления. За седем десетилетия неуморно служение в храма на Словото, той създаде мащабно и ярко творчество. Словото на Валери Петров притежава чудната способност да заличава границата между възможно и невъзможно, измислица и зрима реалност. В „Ангелските фрески“ (израз на самия Валери Петров) се слива неудържимия поток на импровизацията, словесната игра на отблясъци и сенки, Моцартовата лекота на рисунъка, богатството на ритми, радостта от бликащите жизненост, метафори и сравнения.
Валери Петров е хармонична мярка за нравственост – нравственост към собственото творчество, нравствено отношение към великата традиция на българската поезия, нравственост на социалната позиция. С цялата си същност на човек и гражданин, с лириката и сатирата си, със своите пиеси и киносценарии, с есетата и многобройните си стихотворни преводи, поетът, доживял почти библейска възраст, се противопоставяше на зломислието и разединението в обществото. Неговото оръжие беше любовта, състраданието милосърдието, добротворството.
Като действителен член на Българската академия на науките Валери Петров продължава традицията на редица ярки творци, които през 150-годишната история на Академията защитават и издигат нейния престиж и работят самоотвержено и безкористно на ползу роду.
