Най-добрите европейски учени се обединяват около тезата, че настъпва радикална промяна в начина, по който произвеждаме и консумираме храната.  И това е необходимо, за да гарантираме сигурност и да осигурим здравословeн режим за всички.

Новият доклад на SAPEA „Устойчива хранителна система за Европейския съюз“ представя социално-научни доказателства за това как този преход може да се случи по приобщаващ, справедлив и навременен начин.

Въз основа на наличните научни доказателства, учените стигат до заключението, че ключовите стъпки към новия модел трябва да са ориентирани не само към намаляване на хранителните отпадъци и промяна на нашите модели на потребление, но и към реконтекстуализиране на начина, по който мислим за храната.

Проф. Питър Джаксън, председател на работната група, написала доклада, казва, че:

„Храната е невероятно сложна система със социални, икономически и екологични компоненти. Хранителната система е отговорна за около една трета от глобалните емисии на парникови газове в света. Организацията на ООН по прехрана и земеделие изчислява, че годишните финансови разходи по хранителните отпадъци са 900 милиарда евро икономически и още допълнителни 800 милиарда евро социални разходи.“ И допълва, че докладът предоставя редица примери, основани на доказателства за това как може да се случи преходът към устойчива хранителна система.

Сред другите основни изводи в доклада са:

  • Преходът към по-справедлива и устойчива хранителна система трябва да бъде координиран на множество нива на управление и да включва редица участници както в сухопътна, така и в морска среда.
  • За да променим начина, по който нашето общество консумира храна, първо трябва да променим рутината, навиците и нормите на хората. Промяната в поведението се осъществява най-добре с обединени действия, адресирани към групи, а не към индивиди.
  • Данъчното облагане и законодателството са ключови начини за стимулиране на промените, докато европейските политики в селското стопанство и рибарството предлагат големи възможности за развитие на устойчивост в производството на храни.