След появата на новия коронавирус COVID-19 и разпространението му извън Китай, в Европа днес има голяма епидемия. Много европейски страни предприеха безпрецедентни нефармацевтични мерки, като карантина, затваряне на училища и университети, забрана на масови събирания и/или публични събития, социално дистанциране, хората в цели държави са блокирани по домовете си.
В тази връзка Департаментът по епидемология на инфекциозните болести и Департаментът по математика към Imperial College London публикуваха изследването “Оценка на броя на инфекциите и въздействието на нефармацевтичните интервенции върху COVID-19 в 11 европейски държави”, в което се дава методология как да бъде пресметнат броят на хората, засегнати от коронавируса. Чрез метода, който предлагат учените в доклада, би могло точно да се прецени колко животи са спасени с мерките, предприети от отделните държави, като например принудителната самоизолация или карантина.
В изследването е използван полумеханистичен Бейсов йерархичен модел, с който се установява какъв е бил ефектът от тези мерки в 11 европейски държави. Чрез него се изчисляват смъртните случаи, наблюдавани назад във времето, за да се оцени как се е предавал вирусът няколко седмици преди и след мерките. Той показва, че промените в репродуктивния брой, тоест мярката за предаване/заразяване с вируса, са непосредствен отговор на предприетите от правителствата ограничения в движението на хора и нямат нищо общо с евентуални промени в поведението на вируса.
Едно от ключовите предположения на този модел е, че всяка от мерките има еднакъв ефект върху броя на репродукциите в различните страни и във времето. Това позволява да се използва по-голямо количество данни от цяла Европа, за да се оцени ползата от нефармацевтичните интервенции. Резултатите се основават на данни от страни с по-напреднали епидемии и по-ранно въведена карантина, като Италия и Испания. Учените установяват, че забавящият се растеж на ежедневно отчетените смъртни случаи в Италия съответства на значителното въздействие на ограничителните мерки, въведени няколко седмици по-рано.
В доклада се казва още, че страните като цяло са успели да намалят броя на заразените. При наличие на текуща карантина поне до края на март, учените смятат, че във разгледаните 11 страни би имало до 59 000 смъртни случая. Много повече смъртни случаи ще бъдат предотвратени, ако ограничителните мерки останат, докато заразяването не падне до по-ниски нива. Изчисленията показват, че във всички 11 страни до 28 март най-вероятно са били заразени между 7 и 43 милиона, което представлява между 1,88% и 11,43% от населението. Делът на заразеното население към днешна дата се оценява като най-висок в Испания, следвана от Италия и най-нисък в Германия и Норвегия.
Като се има предвид изоставането от 2-3 седмици между момента на въвеждането на органичителните мерки и когато тяхното въздействие може реално да бъде наблюдавано и измерено, за повечето разглеждани в доклада държави остава твърде рано да се каже, дали тези мерки са били ефективни. Но е изключително важно настоящите мерки да останат в сила и да се следят внимателно през следващите дни и седмици, за да се гарантира, че предаването на SARS-CoV-2 се забавя, казват още учените.
С доклада може да се запознаете ТУК.
