В своя последен доклад „Пластмасовите опаковки в кръговата икономика“ Консултативният научен съвет на европейските академии (EASAC) предупреждава, че усилията за разрешаване на кризата с пластмасови опаковки днес са неефективни и подвеждащи. Проучването показва още, че са необходими фундаментални и системни реформи по цялата верига, за да се забави вредата, която тези отпадъци нанасят на околната среда, биоразнообразието и здравето на човека.
От 1960 г. насам световното производство на пластмаса се е увеличило от 1,5 млн. до 400 млн. тона годишно. „За много животински видове пластмасите са смъртоносни, животните могат да се заплетат в тях или да ги погълнат, а микропластмасата се предава по цялата хранителна верига. В историята на човечеството 21 век може да бъде запомнен като „векът на пластмасата“, казва проф. Майкъл Нортън. И допълва, че „не отхвърляме съществената полза от пластмасата в нашия живот, предупреждението в доклада не е антиутопия на екоактивисти, а наука“.
В доклада става ясно, че доброволните и пазарните механизми не са достатъчни, за да се реши проблемът. Нортън допълва, че европейските законодатели трябва да приемат правила и стимули, за да се ускори преминаването към кръгова икономика на пластмасовите отпадъци. Рециклирането на пластмаса трябва да се подобри, да за сме сигурни, че никакви отпадъци не изтичат в околната среда.
Това е първият път, когато водещи учени от академиите на науките на 28 европейски държави се обединяват, за да проучат задълбочено този проблем. Въз основа на своите констатации учените от Консултативния научен съвет на европейските академии публикуват в доклад седем препоръки към политиците в ЕС:
- Забрана на износа на пластмасови отпадъци
Днес по-голямата част от пластмасовите отпадъците на ЕС не се рециклират в рамките на Европа. Огромни количества замърсена и трудно рециклираща се пластмаса се извозват към други страни, като често се оказват в незаконни фабрики и/ или изтичат в околната среда и в крайна сметка стигат до океаните.
- Приемане на цел за нулеви пластмасови отпадъци за складиране, минимизиране на потреблението и еднопосочна употреба
Учените препоръчват също така намаляването на потреблението да бъде изрична цел на предстоящия пакет „Пластмаси в кръговата икономика“.
- По-голяма отговорност от страна на производителите
EASAC също така изисква от законодателите да се уверят, че принципът „замърсителят плаща“ се прилага за производителите и търговците на пластмаси.
- Да се прекрати заблуждението относно био-базираните алтернативи
В момента учените виждат много ограничен потенциал за биоразградима пластмаса. Ан-Кристин Албертсон от Шведската академия отбелязва, че „има само ограничен брой продукти, които могат да отговарят на тестовете за биоразграждане в морската среда и дори те все още поддържат целостта си в продължение на месеци, през което време остават рисковете от заплитане и поглъщане.“
„Днес потребителите често са подведени, включително от настоящото разнообразие от схеми за етикетиране. Нуждаем се от задължителна и единна европейска схема за етикетиране, свързана с действителната, а не от теоретичната рециклируемост“, обяснява д-р Атила Варга от Унгарската академия на науките.
- Напреднала технология за рециклиране и преработка
Ефективното рециклиране на голяма част от отпадъчния поток е изключително трудно и ако, както препоръчва EASAC, износът от ЕС на отпадъци бъде спрян, е важно да се разработят интегрирани системи за рециклиране, които да могат да се справят с всички отпадъци от пластмаси.
- Ограничаване на добавките и на видовете смола, които подобряват рециклируемостта
Досега много производители и преработватели в пластмасовата индустрия не се интересуват от това какво се случва след използването на техните продукти. Докладът установява, че техническата и икономическа жизнеспособност на рециклирането ще бъде значително подпомогната чрез намаляване на употребата на понякога дори токсични добавки и опростяване на броя на полимерите, които се използват.
- Ценови разпоредби и квота за рециклирано съдържание
Пластмасовите суровини са твърде евтини. Цената на пластмасата не включва разходи за опазване на околната среда и обществото. Невключването на екологични разходи е пазарен провал и основна бариера пред по-голямото търсене на рециклирани материали. Повишаването на цената би бил най-важният сигнал за потребителите бързо да променят поведението си, посочват учените.
Целия доклад може да прочетете ТУК.
