На 14 февруари 2020 г. Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) представи тринадесетата национална археологическа изложба “Българска археология 2019”. По традиция изложбата представя най-интересните находки и богат илюстративен материал от теренната работа на българските археолози през предходната година.

На откриването присъстваха Амелия Гешева, зам.-министър на културата на Р България, доц. д-р Тодор Чобанов, зам.-кмет на Столична община, акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН и чл.-кор. Васил Николов, зам.-председател на БАН, дипломатически представители.

Традиционно изложбата се открива на 14 февруари, Празник на археолога. „През изминалата година за пръв път в България има толкова много спасителни проучвания и са проучени толкова много обекти“, каза директорът на НАИМ при БАН доц. д-р Христо Попов и допълни:  „Издадените разрешения за арх. проучвания са над 500. Подкрепените проекти за стратегически важни проучвания от Министерство на културата са над 120. Столична община също даде своя принос в проучванията на културно историческото наследство на София“.

„Да бъдеш археолог е преди всичко страст – страст да рискуваш да научаваш повече от онова непознатото“, изрази възхищението и благодарността си към българските археолози заместник-министър Амелия Гешева. „2020 няма да бъде лека. Осигурени са повече средства за археологически разкопки“, добави тя.

Доц. д-р Тодор Чобанов пое ангажимент от името на Столична община да подкрепя НАИМ при БАН във всички проучвания, които се провеждат на територията на общината.

Изложбата „Българска археология 2019„ представя над 300 експоната от 26 обекта и постери за проучвания от ранната Праистория до Средновековието. Сред тях са продължаващите проучвания на пещерите Козарника и Бачо Киро, неолитното селище Слатина, София, праисторическите селищни могили Юнаците и Козарева могила, къснобронзовият некропол при Балей, гръцката колония Аполония, Созопол, средновековните градове Велико Търново, Калиакра и Перперикон. Представени са и обекти от спасителните археологически разкопки по газопровода „Балкански поток“, интерконекторната връзка Стара Загора – Комотини и автомагистрала „Хемус“, от слабо проучени или неизследвани обекти в Северозападна България. Сред тях впечатляват Грамада, Видинско; Владиня, Ловешко; Стамболийски и Орлово, Хасковско. Изследвани са интересни многослойни обекти, обитавани през различни епохи. Пример за такъв обект е Грамада, която обхваща праисторически селища от неолита и бронзовата епоха, римска вила и некропол към нея, средновековно селище и некропол.

Сред най-впечатляващите находки са антропоморфни фигурки и съдове от Стамболийски и Орлово, костена игла с глава на животно от Слатина, украсена статуетка от Балей,  керамична фиала и сребърни торква, нагръдник и халка от Владиня, бронзова статуетка на овен от Аполония, златна фалера от Алмус, бронзов колан от Големанци, кръст-реликварий от Перперикон, колективна находка на сребърни монети от Търново и златен пръстен-печат от Калиакра.

13-тата изложба „Българска археология“ стана възможна благодарение на партньорската подкрепа на 17 исторически и археологически музеи в страната, които предоставят находки от своите фондове. Това са: Националният исторически музей, регионалните исторически музеи във Велико Търново, Видин, Кърджали, Ловеч, Пазарджик, Смолян, София, Хасково, Шумен и Ямбол, Археологически музей „Старинен Несебър“ и историческите музеи в Белоградчик, Дряново, Каварна, Лом и Севлиево.

“Българска археология 2019” ще бъде отворена за посетители от 15 февруари до 26 април 2020 г. в Залата за временни експозиции на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.