На 17 януари 2020 г. в Централния военен клуб се проведе научна кръгла маса, организирана от Института за исторически изследвания на БАН и Независимото историческо дружество на тема „Еврейската трудова повинност по време на Втората световна война – спасителен план или репресивна мярка“. На кръглата маса присъстваха зам.-министърът на образованието и науката Петър Николов, зам.- министърът на културата Румен Димитров, народният представител доц. Милен Михов, зам.-председателят на БАН чл.- кор. Васил Николов, директорът на офиса на Американския еврейски комитет в България, представители на организация „Шалом“, на Българо-еврейския научен институт, на Държавна агенция „Архиви“ и други обществени и научни организации.
На кръглата маса се представиха резултатите от научен проект на Института за исторически изследвания и Независимото историческо дружество, в който участват и учени от Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Военна академия „Георги С. Раковски“ и Държавна агенция „Архиви“. Въз основа на непубликувани и неизползвани до този момент документи от български и чуждестранни архиви се изведе тезата, че Еврейската трудова повинност се изгражда изцяло по Закона за военните сили от 1940 г. и по него са уредени условията на живот и труд, отнасящи се до всички, които са мобилизирани в системата на трудовата повинност.
През 1944 г. общият брой на работещите в Трудови войски е 90 000, от които младежите евреи са малко над 12 000 или формират около 15% числеността. Тази система на ангажирането им на практика е използвана от официалните български власти по системен и целенасочен начин като основен аргумент и инструмент за оставането им в страната и спасяването им от депортация, като те продължават да се ползват с всички права и задължения на останалите български граждани на служба в този род войска. Без да се омаловажат проявите на антисемитизъм на отделни лица, ангажирани в система на трудовата повинност, трябва да се отбележи, че крайният резултат е запазване на живота на хиляди български евреи, доказали многократно с делата си своята огромна привързаност към българската държава и нация. Заедно с тях са спасени и хиляди евреи от други държави и такива от германските окупационни територии в Беломорието и Македония. Спасяването им има уникален за историята характер и е пример за останалите нации и държави в Европа.
