Откриването на скелетни останки от човекоподобна маймуна на 11.62 млн. год. от Германия коренно променя представите ни за ранната еволюция на човешкото семейство. Впечатляващото откритие на международен екип от учени от Германия, Канада, България и Съединените щати е публикувано в списание NATURЕ (URL: https://www.nature.com/articles/s41586-019-1731-0 DOI: 10.1038/s41586-019-1731-0)

На 6 ноември списание NATURЕ публикува описание на човекоподобна маймуна, нов род и вид, от късния миоцен на Южна Германия. Откритието на неизвестения досега примат, движещ се на два крака, милиони години по-рано, отколкото се смяташе, променя научните представи, че цялата човешка история и предистория е свързана само с Африканския континент.

Artists reconstruction by Velizar Simeonovski of male Danuvius guggenmosi

Реконсткрукция на новия род Данувиус от Велизар Симеоновски

(асоцииран сътрудник към Чикагския музей по естествена история и към Националния природонаучен музей-БАН

Фосилните останки на новия за науката род и вид Danuvius guggenmosi са намерени от екипа на проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, в глинестите отложения до Хамершмиде (района на Алгау) в Бавария. Водещите автори на статията проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, проф. Дейвид Бигън от Университета в Торонто и проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН наричат рода “Данувиус” на името на келтско-римския бог на река Дунав, поради близостта на палеонтологичното находище Хамершмиде до изворите на Дунав. При разкопките в Хамершмиде екипът на проф. Бьоме попада на уникална находка от почти 40 кости, принадлежали на четири индивида – един мъжки, два женски и едно младо същество. Най-пълен е скелетът на мъжкия индивид. Неговите пропорции са сходни с тези на шимпанзето бонобо. Благодарение на запазени кости от крайниците, от пръстите и прешлените, изследователите са успели да възстановят начина, по който Данувиус се е придвижвал. „За нас беше учудващо да установим колко по-близки са някои от костите до човешките, в сравнение с тези на днешните човекопокобни маймуни“, отбелязва Мадлен Бьоме, водещият автор в това изследване.

В сравнение с днешния човек, Данувиус е бил доста по-дребен, достигал е на височина около 1 м. Изчисленията, направени по данни от бедрени кости сочат, че женският индивид е бил около 18 килограма, а мъжкият – около 31 килограма. Имал е плосък и широк гръден кош и удължени поясни прешлени, по-скоро като при човека, което допринася за поставяне на центъра на тежестта над изправените бедра, при придвижване на два крака.

Откритието, което авторите на статията формулират, е свързано с начина на придвижване на Данувиус, неговата локомоция. Изводът на изследователите е, че човешкият вървеж на два крака вероятно се е появил, макар и за придвижване по дърветата, преди повече от 12 млн. год.

Още от времето на Дарвин човешката еволюция и тази на нашите роднини, съвременните големи човекоподобни маймуни (орангутана, горилата и шимпанзето), биват активно дискутирани. Един от основните спорни въпроси е този за произхода на изправената походка на човека: дали произлиза от четирикраки дървесни предци сходни по придвижване на маймуните, които стъпват на дланта си, или от предшественици, придвижващи се по дърветата като орангутана, предимно с помощта на предните крайници, или от такива, които по земята се придвижват подобно на шимпанзето, опирайки се на подвитите си пръсти на ръцете. През последните 150 години редица хипотези са били предлагани в това отношение, но до момента палеонтологически доказателства практически липсваха. Множеството фосилни останки от новоописаната човекоподобна маймуна от Германия променя тази ситуация и дава нови данни за произхода на двуногия вървеж.

За първи път авторите имат възможност да анализират почти изцяло запазени дълги кости на скелета от човекоподобни маймуни с такава възраст. Анализите на четирите скелета показват уникално съчетание на елементи, даващи възможност за придвижване по дърветата, във висящо положение с предните крайници, подобно на днешните човекоподобни маймуни, с такива, които показват възможност за изправено придвижване на изпънатите задни крайници, както го правим ние. Тези двигателни умения са толкова уникални, че изследователите създават за тях нов термин – катерене с изпънати крайници. Дейвид Бигън от университета в Торонто прави извода, че този вид локомоция би трябвало да представлява начина на придвижване на нашите най-късни общи предци с големите човекоподобните маймуни, защото „комбинира човешкия начин на ходене на два крака с този на днешните човекоподобни, които използват основно предните си крайници при придвижване по дърветата“.

Резултатите от изследванията на големия пищял и ставните му повърхности – долната, наречена дистална и горната – проксимална показват, че той наистина е можел да ходи с изпънати задни крайници така, както се придвижват хората. Като първи такива опити и предвид начина му на живот предимно по дървета, най-вероятно Данувиус се е придвижвал изправен на двата си задни крака по почти хоризонталните клони на гигантските дъбове, които са растели тогава. „Можем да кажем, че той е тази изходна форма, от която по-нататък започва, от една страна, еволюцията на човекоподобните маймуни, които живеят днес, а от друга страна – еволюцията на линията, водеща до съвременния човек“, казва проф. д-р Николай Спасов.

„Същевременно Данувиус е притежавал по-силен палец на крака от този на по-късните хоминиди, с който е бил способен с лекота да се захваща не само за големи, но и за тънки клони“, допълва проф. Николай Спасов.

Според авторите на това изследване, откритието e важно събитие в палеоантропологията, защото променя редица наши представи. Откритието на новия фосилен род Данувиус показва още веднъж важната роля на Европа в еволюцията на човекоподобните маймуни и човека. Находките и анализите разкриват скелетните белези и локомоцията, които са изходни за съвременните човекоподобни и човека: „Тези фосили показват, че европейските предшественици на африканските човекоподобни маймуни и човека се отличават от днешните горила и шимпанзе и ни позволяват да разберем от кой момент нататък започва дивергенцията на африканнските човекоподобни маймуни и човека“, отбелязва Дейвид Бигън. Сега имаме сериозни основания да смятаме, че съвременните африканнски човекоподобни маймуни имат вторична, допълнителна специализация към дървесен начин на живот.

„Дървесното двуного придвижване би трябвало да представлява за бъдещата еволюция един вид преадаптация при преминаването към наземна изправена походка в саванните условия. Известно е, че редица видове бозайници придобиват изправен стоеж в откритите пространства“, отбелязва Николай Спасов. „Нови находки сочат, че изправенния стоеж на Данувиус е могъл впоследствие да прерастне в двунога походка в първичната савана на Балканите и Източното Средиземноморие, където първият (според нашите изследвания) потенциален пред-човек, грекопитекът е живял преди 7.2 млн. години“, допълва още Спасов.

„И още нещо е особено важно в това откритие.  Съвсем доскоро се смяташе, че цялата човешка история и предистория е свързана само с Африканския континент. Преди две години наш екип публикува две статии, които показаха, че грекопитекът, който е живял на Балканите, описан с две известни находки – едната от Гърция, другата от България, би трябвало да бъде първият хоминин (според научната зоологична класификация), тоест първият пред-човек. Това означава, че не Екваториална Африка, а Източното Средиземноморие би трябвало да е свързано с произхода на първите предшественици, които водят към човека. Ето, че виждаме още веднъж днес с находката от Германия на новата човекоподобна маймуна, че Европа е била изключително важна за първите стъпки, водещи към човека”,  добавя проф. д-р Николай Спасов.

 

Fossil remains of four Danuvius guggenmosi individuals from 11.62 Myrs old sediments of Hammerschmiede. a, Holotype GPIT/MA/10000 male individual. b–d, Paratype individuals GPIT/MA/10003 (female), GPIT/MA/10001 (female), GPIT/MA/10002 (juvenile). Scale bar for all bones is 2 cm, for all isolated teeth 1 cm.

Останките от четирите индивида на Danuvius guggenmosi от Хамершмиде, Германия с възраст 11.62 млн. год. а, останки от холотипа (мъжкия индивид по който е описан новия вид), b-d, останки на индивидите – паратипове: два женски и един млад индивид. Останките са означени с инвентарните си номера. Мащаб: за костните останки – 2 см., за изолираните зъби – 1 см.