Почетен знак „Св. св. Кирил и Методий“ на президента на Република България и почетен плакет „Марин Дринов“ на Българската академия на науките получи Институтът за икономически изследвания (ИИИ-БАН) за 70-годишнината от създаването си. Те бяха връчени на проф. Александър Тасев – директор на института, за цялостния принос на института за развитието на икономическата наука в България и неуморна дейност в сферата на икономиката, образованието и бизнеса.

Знакът на президента беше връчен от Валентина Танева – съветник на Румен Радев по образование, наука и иновации, а плакетът – от председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски. Това стана на тържествено честване на 70-годишнината на ИИИ – БАН в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН в присъствието на ръководството на Академията, ректори и представители на почти всички икономически висши училища у нас, работодателски организации и браншови съюзи, независими икономисти и експерти.

В приветственото слово по случай 70-годишнината, директорът проф. Александър Тасев отбеляза ключови моменти от историята на института, постиженията на икономистите през годините, разработените доклади за отражението на световната икономическа и финансова криза у нас, ускореното развитие на българската икономика, индустриализацията, демографската криза, енергетиката и др. Като част от значимите научни разработки той открои изготвянето на годишните доклади за икономическото развитие на страната с 3-годишни прогнози и доклада за изграждане на АЕЦ „Белене“ като част от проекта на „Национална стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката с визия до 2050”.

В приветствието си към икономистите председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски подчерта, че през годините Институтът за икономически изследвания на БАН  винаги е отстоявал своята автономност и политика за икономическите процеси и „неизменно е бил национален лидер в сферата на стопанството, науката и бизнеса“.

Поздравителни адреси до учените изпратиха президентът на Република България Румен Радев, министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, Съюзът на учените в България, Съюзът на икономистите, ректори на висши училища от София, Свищов, Стара Загора, Варна и други.

Кръглата годишнина съвпада с тържествата по повод 150 години от създаването на БАН – най-старата и най-голямата научна институция в страната, основана девет години преди Третата българска държава, наследник на Българското книжовно дружество.

* * *

Икономическият институт на БАН е приемник на основаното през 1895 г. Българско икономическо дружество – обществена организация на представителите на икономическата мисъл и стопанската практика у нас. Дейността на дружеството е насочена към събиране, проучване и публикуване на данни за състоянието на националната икономика и търсене на пътища за нейното подобряване, с което оказва съществено влияние върху стопанския живот в страната през първата половина на ХХ век.

Идеята за създаването на Икономически институт на БАН се заражда през 1947 г. В първия в историята на Академията годишен научен план за 1948 г. е записано, че Българската академия на науките едва ли би могла да реши в пълна степен възложените й от закона и правителството задачи, ако не бъде създаден Икономически институт. Така, с решение на Управителния съвет на БАН, през 1949 г. Икономическият институт се утвърждава като самостоятелно специализирано звено. Първият директор е акад. Иван Стефанов.

През 2010 г. при преструктурирането на звената на БАН, Икономическият институт е преименуван в Институт за икономически изследвания.