15 експерти по околна среда от Консултативния научен съвет на европейските академии (EASAC) съобщават за сериозни несъответствия между наука и политика по отношение на биоенергията на горите. Учените твърдят, че настоящите практики за широкомащабно производство, транспортиране и употреба в електроцентрали на пелети, които не могат да покажат кратки срокове на изплащане, вече не трябва да се разглеждат като възобновяема енергия.
Професор Майкъл Нортън, директор на Програмата по околна среда на EASAC подчертава, че големите субсидии, предлагани за преминаване от въглища към горска биомаса, постигат обратното на това, което е необходимо за истинска възобновяема енергия, а именно намаляване на атмосферните нива на въглероден диоксид. Това е лошо за климата и лошо за публичните финанси, добавя той.
Биомасата, получена от горите, се класифицира като „възобновяема енергия“ съгласно Директивата на ЕС за възобновяема енергия (RED) от 2009 г. Оттогава тя се използва в много държави-членки за увеличаване на дела на тяхната енергия, идваща от „възобновяеми“ източници. Счита се за даденост, че използването на биомаса е полезно за климата, тъй като въглеродът в нея идва от атмосферата и може да се резорбира, докато горите растат, така че биомасата да може да се разглежда като „въглеродно неутрална“.
Днес, обаче, големите субсидии за възобновяема енергия доведоха до огромно увеличение на използването на горска биомаса – включително и в големи електроцентрали. Процесът на добив на дървесина за производство на дървесни пелети е индустриализиран до мащаб от много милиони тонове годишно и се транспортира на хиляди километри. Въпреки многото научни предупреждения, че подобни практики могат да бъдат вредни както за климата, така и за световните гори, биомасата продължава да бъде класифицирана като възобновяема съгласно директивата на ЕС, която беше ревизирана през 2018 г. Освен това, емисиите от изгарянето на биомаса се оценяват като нулеви в схемата на ЕС за търговия с емисии.
