По инициатива на Българската академия на науките отбелязването на 150-годишнината на Академията е включена в програмата на ЮНЕСКО за 2019 година. По този повод фотоизложба на БАН в сградата на ЮНЕСКО в Париж представя пред международната общност дейността на Академията.
Откриването на изложбата се проведе на 16 октомври в присъствието на посланици, българи, които живеят и работят във Франция и представители на научната общност. Домакини на събитието бяха посланикът на България във Франция и постоянен представител на България към ЮНЕСКО Н. Пр. Ангел Чолаков и председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.
Официалната делегация на БАН за събитието включва също председателят на Общото събрание на БАН проф. Евелина Славчева и главният научен секретар проф. Евдокия Пашева.
Председателят на БАН представи дейността на Академията и нейната роля през всичките исторически периоди. Той говори за постиженията на българските учени в 150-годишната история на БАН и актуални проекти във нейните научни направления. При откриването на изложбата Н. Пр. Ангел Чолаков посочи, че БАН е най-големият научен център в България и работата на учените в нея е повод за гордост на страната ни.
Приветствен адрес от името на генералния директор на ЮНЕСКО г-жа Одри Азуле прочете директорът на отдела по научна политика и изграждане на капацитет в сектора на природните науки в централата на ЮНЕСКО г-жа Пеги Оти-Боатенг.
Отношенията на ЮНЕСКО с БАН имат дълга история, се посочва в приветствието. Много български учени са допринесли значително за дейностите на международната програма за фундаментални науки, междуправителствената програма “Информация за всички”, програмата “Човек и биосфера”, “Паметта на света” и международната програма за биоетика. Нашето сътрудничество е основано на общи усилия да задълбочим международния обмен в областта на науката, се отбелязва още. ЮНЕСКО обявява 2021 година за година на фундаменталните науки.
В приветствения адрес се подчертава важността на автономията както на изследователите, които имат свободата да следват своето интелектуално любопитство, така и автономията на институционално ниво. Г-жа Пеги Оти-Боатенг посочи, че има няколко начина, с които академиите могат да защитят науката и технологиите в своите държави. Това са насърчаването на върховите научни постижения, стимулирането на общественото разбиране на науката и публикуването на доклади по теми от обществен интерес, което БАН прави от години, заяви тя.
Н.Пр. Ангел Чолаков прие на отделна среща в посолството на България в Париж официалната делегация на БАН. На срещата бяха обсъдени бъдещи съвместни инициативи между посолството и БАН в областта на науката, иновациите и образованието. Особено внимание бе обърнато и на работата с българската научна диаспора във Франция и Европа.
До 24 октомври посетителите на изложбата в Париж ще могат да разгледат 25 платна, които разказват за историята и научните постижения на БАН.
