Хората са гледали към небето и са опитвали да разкрият тайните му още от дълбока древност. До преди няколко века астрономията е била приложна наука, владеенето ѝ е било въпрос на оцеляване в еднаква степен за моряци и за земеделци.

Съвременните технологии превърнаха астрономическите изследвания в индустриален процес. В момента в света работят двадесетина гигантски телескопа с диаметър 5 и повече метра, строят се първите образци на свръх-големи телескопи от следващото поколение.

Но последното астрономическо откритие, което има пряко практическо приложение — откриването на хелия — беше направено преди 150 години. И все пак човечеството продължава да развива астрономическото знание.

Защо? И какво ще стане, ако утре всички тези „катедрали“ на нашето космическо любопитство изчезнат? Ще забележи ли някой?

На тези и на други въпроси ще отговори Валентин Д. Иванов, астроном от Европейската южна обсерватория (ЕСО), разположена във високопланинската пустиня Атакама в Чили. Той ще разкаже как функционира една съвременна високотехнологична и високоефективна обсерватория като ЕСО, как астрономите от европейските страни използват инструментите ѝ за да разкриват загадките на Вселената и не на последно място — какво е значението на астрономическата наука за съвременното общество.

По време на срещата ще бъде осъществен видеомост с астрономи от ЕСО в Чили.

Публичната лекция е част от международната школа по астрономия Opticon (https://www.astro-opticon.org/), ще бъде на български език и е насочена към широката публика. Събитието е посветено на 100 години от основаването на Международния астрономически съюз и 150 години от основаването на Българска академия на науките.

Заповядайте в парк-хотел „Москва“ на 26 септември, от 19:00 часа.