С наградата „Питагор“ на Министерството на образованието и науката бяха отличени изявени учени от Българската академия на науките за съществен принос в развитието на науката. Официалната церемония се проведе на 30 май за 11-та поредна година във Военния клуб.

 „Да се занимаваш с наука не е просто професия, работа, а призвание. Тя изисква огромно посвещаване, дарба, много качества и е състояние на духа. Науката изисква пълно отдаване, тя е съдба, но до голяма степен и орис. Наградата „Питагор“, която всяка година даваме, е нашето признание към учените“, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на откриването.

Голямата награда за цялостен принос в развитието на науката получи проф. Красимир Данов, който е и член-кореспондент на БАН. Той е доктор на математическите науки и професор в катедра „Инженерна химия и фармацевтично инженерство“ във Факултета по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски“. Основният му принос е в областта на математическото моделиране и създаването на оригинални математически модели.

С награди „Питагор“ бяха удостоени двама учени от БАН в областта на природните и инженерните науки. Това са проф. Даниела Йорданова и проф. Петър Петров. Проф. Йорданова е доктор на науките и ръководител на департамент „Геофизика“ към Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН. Тя има съществен принос в приложението на т.нар. „магнетизъм на антропогенни продукти“ за установяване на степента на замърсяване на околната среда. Проф. Петров е доктор на науките и ръководител на лабораторията „Функционални и наноструктурирани полимери“ към Института по полимери на БАН. Основният принос на проф. Петров е в областта на наномедицината, нанотехнологиите, биоматериалите и възобновяемата енергия.

Журито присъди наградата „Питагор” за успешен ръководител на международни проекти на проф. Лъчезар Трайков. Проф. Трайков е академик в Българската академия на науките, ръководител на Катедра по неврология на Медицинския университет – София и завеждащ отделение в Клиниката по неврология на УМБАЛ “Александровска”. Той е направил изследвания, които да помогнат за лечението на мозъчносъдовата болест, болест на Алцхаймер и други форми на деменция, Паркинсонова болест, заболявания с дифузно засягане на централната нервна система, множествена склероза, епилепсия и др. „Разделям финансовата стойност на наградата между Фонда за млади учени на БАН и един от докторантите в екипа ми“, каза при получаване на наградата акад. Трайков.

Наградата за утвърден учен в областта на социалните и хуманитарните науки получи проф. Светлана Куюмджиева, чл.-кор. на БАН. Това е признание за една от най-младите научни области, по които се работи в България – музикална медиавистика, каза чл.-кор. Куюмджиева.  Тя се разви в рамките на Академията и отттам се разпространи и намери голямо приложение и в други научни организации, посочи тя. Чл.-кор. Куюмджиева е от Института за изследване на изкуствата на БАН. Основни области на научните й изследвания са медиевистика – история, теория, палеография, изворознание, археография, литургика, богословие, обща история, етномузикология, музикална иконография.

Наградата на издателство „Елзевиер“ за отлични постижения в глобалните научни изследвания за 2019 г. получи доц. д-р Станислав Харизанов от Института по информационни и комуникационни технологии на БАН за неговата работа в процеса на обработка на изображения и изчисление на фракции.

Компанията „Кларивейт аналитикс“ удостои с награда за най-голям принос за популяризиране на българските изследвания в областта на хуманитаристиката и изкуствата доц. д-р Мария Гюрова от Националния археологически институт с музей на БАН. Нейните изследвания в областта на археологията са сред най-видимите за България в международната база данни Web of Science.

На церемонията присъстваха министри, представители на Ръководството на БАН, на академичната общност и др. Целта на наградите на МОН е да стимулират учените към значими научни постижения и успешна реализация на резултатите от фундаменталните и приложни научни изследвания в икономиката.