С тържествено събрание и изложба Българската академия на науките отбеляза Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Тържеството, организирано от Ръководството на Академията, Общото събрание и Събранието на академиците и член-кореспондентите, се проведе в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН.
Честването на 24 май и делото на Кирил и Методий в нашата страна има вече дългогодишна история, каза акад. Дамян Дамянов, който откри честването. Той допълни, че Българското книжовно дружество и Българската православна църква са първите две национални институции, поставили началото на тържественото отбелязване на 24 май.
В деветнадесетата година от новото хилядолетие се навършват 1 150 години от Успението на Св. Константин Кирил Философ, каза в приветствието си председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски. Той припомни, че Академията отбеляза събитието чрез различни инициативи, сред които международната конференция „Нему да бъде слава, чест и почит. 1150 г. от кончината на Св. Константин Кирил Философ“. През 2019 г. се навършват 150 години от създаването на Българската академия на науките – първата научна организация, създала специална институция за изследване на делото на Солунските братя, която е призната за световно средище на кирилометодиевистиката.
Нека със своята изследователска и просветителска работа оправдаем доверието на българските граждани като активно съдействаме, както ни завещаха нашите основатели, за духовното усъвършенстване и веществено обогатяване на българския народ, каза в приветствието си акад. Ревалски. Той допълни още, че днешните държавници и политици трябва да следват примера на Средновековните владетели и не само на думи да постават науката, образованието и духовността като най-важен национален приоритет.
Доц. Ана Стойкова от Института за литература на БАН изнесе академично слово на тема „Култът към Кирил и Методий през българското Средновековие: идеологически трансформации“. Открита беше изложба “Кирило-Методиевската идея в православното християнство”, организирана от Кирило-Методиевския научен център на БАН. В изложбата са включени и експонати, предоставени от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей на БАН.
