Използвайки технологии от последно поколение, българо-германски изследователски екип установи първия фосилен представител на разред Callipodida. Новият, неизвестен на науката вид многоножка с размер едва 8,2 милиметра е открит в кехлибар на възраст 99 милиона години.

Новият вид членестоного, живял през кредата заедно с динозаврите, е много по-малък от всички известни представители на групата си и се отличава съществено от всички познати до момента видове, поради което учените го отделят в специално създаденото за него ново семейство и подразред.

По времето на периода креда от мезозойската ера, простиращ се отпреди 145 до 70 млн. години, Земята е била населена с различни гиганти – от динозаври до стоножки с размерите на човек. Оказва се, че и тогава е имало място за миниатюрни членестоноги, чийто размер е бил едва няколко милиметра. Такава е новоописната многоножка с дължина едва 8.2 мм, която българо-германски екип зоолози открива в кехлибар (вкаменена смола от иглолистни дървета), добит от находище в Мианмар (бивша Бирма), на възраст 99 милиона години. Използвайки технологии от ново поколение, учените установяват, че това е първият фосилен представител на разред Callipodida, който те кръщават Burmanopetalum inexpectatum. Видът е наименуван така поради факта, че едва един екземпляр от тази таксономична група животни е намерен сред над 520 изследвани индивида (“inexpectatum”,  преведено от латински означава “неочакван”).

Морфологично видът се отличава значително от всички сега живеещи представители на разреда, в резултат на което се налага проф. Павел Стоев от Националния природонаучен музей при БАН и немските му колеги д-р Томас Везенер и Лайф Мориц от Музея „Александър Кьониг“ в Бон да преразгледат съществуващата класификация и да опишат нов подразред, нещо което се случва рядко в наши дни.

„Имахме късмет, че попаднахме на този толкова интересен екземпляр, който природата е съхранила в отлично състояние близо 100 млн. години!“ – обяснява проф. Стоев.

За да изследват фосила, учените са използвали специалната технология компютърна микротомография, която показва в детайл анатомията на животното. Използването на рентгенови лъчи дава възможност да се изследва вътрешността на обекта в различна дълбочина и да се създаде дигитален 3D модел, в който се виждат и най-дребните анатомични белези на животното.

„Класификацията на съвременните членестоноги е изградена до голяма степен на характеристики на меките тъкани, които не оставят добър отпечатък в земната кора. Това прави изключително трудно класифицирането на фосилните видове сред съвременните животни. Докато външният вид на този разред е останал непроменен през последните 99 милиона години, период през който нашата планета претърпява значителни промени, новата находка показва, че някои морфологични белези са еволюирали значително“, добавя проф. Стоев.

Екипът изказва своите специални благодарности на Патрик Мюлер, който е позволил да изучат частната му колекция от кехлибар.

 „Колекцията му от животни в бирмански кехлибар е най-голямата в Европа и трета по големина в света. Имахме възможността да изследваме над 400 камъка, които съдържат многоножки. Сега те са депозирани в музея „Александър Кьониг“ и учените от цял свят могат да ги изучават”, казва д-р Томас Везенер.

По повод на откритието и публикацията световният експерт в изследването на изкопаеми членестоноги д-р Грег Еджкомб от Природонаучния музей в Лондон коментира: “От цялата мезозойска ера – период от 185 милиона години – досега бяха известни едва дузина видове многоножки. Новите находки от бирманския кехлибар обаче бързо променят картината. През последните няколко години почти всичките днес живеещи 16 разреда на този клас бяха установени в бирмански кехлибар. Изчерпателните данни, които сега ни предоставя статията на Стоев и колектив, показват, че вече и разред Callipodida се присъединява към клуба“.

Статията им е публикувана в научното списание ZooKeys: https://zookeys.pensoft.net/article/34991

Линк към 3D реконструкцията на Burmanopetalum inexpectatum.