Технологиите за премахване на въглеродния диоксид от атмосферата ще трябва да се интегрират в политиките за климата през 2019 г., казват европейските научни академии.

През 2018 г. Научния консултативен съвет на европейските академии (EASAC) публикува серия от доклади, които призовават политиците да предприемат незабавни действия за намаляване на емисиите на въглеродния диоксид, включително чрез улавяне и съхранение на въглерод (CCS). Съветът отбелязва, че технологиите за отстраняване на въглероден диоксид („технологии с отрицателни емисии“) ще придобият все по-голямо значение в стратегията на ЕС в областта на изменението на климата за тази година и в близко бъдеще. Улавянето и съхранението на въглерод (CCS) ще бъде от решаващо значение за тази задача.

В своя последен доклад EASAC посочва, че според новите проучвания технологиите за отстраняване на въглероден диоксид от атмосферата ще стават все по-значими с оглед на постигането на целите на Парижкото споразумение. EASAC прави заключението, че е време те да се включат в бъдещата стратегия на ЕС за климата.

„За да се избегне опасното изменение на климата и да засили икономиката си, ЕС трябва да проучи най-вероятните технологии, които ще са от значение за бъдещите индустрии на Европа“, каза професор Майкъл Нортън, програмен директор Околна среда в Научния консултативен съвет (EASAC).

Преодоляването на обезлесяването, повторното залесяване, увеличаването на нивата на въглерод в почвата и подобряването на влажните зони остават най-рентабилните и жизнеспособни подходи за отстраняване на въглеродния диоксид (CDR). Ролята на биоенергията при улавянето и съхранението на въглерод (BECCS) остава свързана със значителни рискове и несигурност, както по отношение на въздействието върху околната среда, така и върху способността да се постигне нетно отстраняване на CO2 от атмосферата.  Също така е постигнат значителен напредък с директно улавяне на въздуха с въглеродно съхранение (DACCS), но все още не е възможно да се определи предпочитана технология.

Проблемът с изменението на климата привлече вниманието както на политиците, така и на широката общественост през изминалата година. По време на Конференцията на обединените нации за климатичните промени COP24 в Катовице, Полша, ЕС и лидери от цял ​​свят се срещнаха, но така и не постигнаха консенсус по специалния доклад на Международната междуакадемична мрежа IPCC за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий. Въпреки това те се обединиха около необходимостта от започване на прилагането на Парижкото споразумение през 2020 г.

 Доклада може да прочетете ТУК.