Тази година Деня на Института за литература ще бъде отбелязан с две културни събития. На 21 ноември от 11.00 ч. в Българска академия на науките ще бъде открита изложбата „Румънски писатели през Първата световна война“, а от 11.30 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“ проф. Анисава Милтенова ще изнесе презентация на тема „Книжовните богатства на Румъния и старобългарската литература“.
Изложбата „Румънски писатели през Първата световна война“, организирана от Националния музей на румънската литература и поставена в Централна сграда на БАН със съдействието на Института за литература – БАН, е посветена на паметта на румънски творци, доброволци в бойните действия и във военните лазарети, които сбъдват чрез присъствието си на бойното поле, чрез художествените си текстове и смелите си журналистически изяви идеала за обединение от 1918 г.
Експозицията представя в 19 постера изумителните съдби на високообразовани и талантливи писатели, които изговарят в прозата и поезията си, в есетата, статиите, репортажите и дневниците си войната свръхболезнено и експресивно. Представяна и в други градове на Европа – Виена, Лондон, Кишинев – изложбата подчертава всеки път значимата роля на литературата в определянето на националната идентичност. На откриването на изложбата ще говорят доц. д-р Елка Трайкова, директор на Института за литература, Анита Григориу и Лоредана Войчила от Националния музей на румънската литература.
След откриването програмата ще продължи с презентация на проф. Анисава Милтенова от Института за литература на тема „Книжовните богатства на Румъния и старобългарската литература“, която ще се състои от 11.30 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“. Ръкописното наследство на кирилица, съхранявано в манастирите, архивите и библиотеките на Република Румъния, не случайно в последните десетилетия отново и отново привлича вниманието на изследователите. То е определяно като забележителна част от европейската култура през ХV – ХVІІ век не само от специалистите, но и от широката общественост. Изтъкнати румънски книжовници съхраняват и развиват среднобългарската традиция от ХІV век. Велики личности като българина Григорий Цамблак дават своя творчески принос в тази традиция. Общ влог в науката на румънски и на български учени, богатството на книжнината и на манастирската култура е достъпно днес за специалистите да бъде проучвано, дигитализирано и високо оценявано.