Международен екип учени, воден от проф. Николай Спасов – директор на НПМ-БАН публикува нови данни за късномиоценската пикермийска фауна, въз основа на дългогодишно проучване на богат изкопаем материал от Македония.
Учени от Националния природонаучен музей – БАН, Националния музей по естествена история в Париж и Природонаучния музей на Македония представиха резултатите от проучванията си в обобщаваща монография за Късномиоценската бозайна фауна на Македония, публикувана в престижното палеонтологично издание Palaeontographica A (https://www.schweizerbart.de/…/The_late_Miocene_mammal_faun…)
В монографията са определени поне 57 вида изкопаеми животни, сред които чифтокопитни, хипариони, носорози, хоботни, маймуни, хищници и др., въз основа на фосилен материал, събиран с години по време на разкопките на първия македонски палеонтолог, д-р Ристо Гаревски и съхранявани в Природонаучния музей на Македония в Скопие.
Проучените 25 находища са предимно от поречията на Вардар и Струмица, както и от районите на Мориево и Делчево. Най-богатите находища са от средния туролий (около 7.4 – 7.2 млн. год.) край Караслари (22 вида) и Киро Кючук (17 вида). Направени са биохроноложки анализи на находищата, които дават възможност за позиционирането им във времето. Находките разкриват типичните черти на фауната от Балканския пикермийския биом, от времето, когато природната обстановка на югоизточна Европа е сходна с днешната африканска савана.
Направено е сравнение между фауната и природната обстановка на тероториите на другите балкански страни, както и в рамките на територията на Балкано-Иранска зоогеографска палеопровинция на късния миоцен. Изследванията на богатия фосилен материал значително допринасят за обогатяване на познанията относно т. нар. хипарионова, пикермийска фауна на тази палеопровинция.
Освен с научните си качества тази монография е и пример за развитието на добросъседските отношения. Инициативата за подготвянето и публикуването и представлява принос към научното сътрудничество между България и Македония.
