На 31 октомври 2018 г. (сряда) от 15.00 ч. в Зала „Проф. Марин Дринов“ (Големия салон) на БАН-Администрация, София, ул. „15-ти ноември” № 1 ще се проведе поредната сбирка на Общоакадемическия семинар „Актуални проблеми на науката“.

На сбирката акад. Иван Загорчев от Отделението за природо-математически науки ще изнесе лекция на тема: „Псевдонаука (лъженаука) –  схеми на функциониране и реклама  – псевдожурналистика“, чието резюме е следното:

„Българската академия на науките винаги е проявявала чувствителност по въпросите на научната етика и борбата с псевдонауката. Специално трябва да отбележим научната сесия, организирана през ноември 2004 г. от Института за философски изследвания на БАН. В целия научен свят наблюдаваме засилване на борбата с неетичните практики в научните изследвания, както и с проявите на псевдонауката.

 В настоящата лекция се опитвам да повдигна някои специфични въпроси, свързани с тази тематика. Частично тези проблеми бяха публикувани в сп. Наука, и са под печат в Списание на БАН.

 Европейският научен кодекс за етичност при научните изследвания на ALLEA не обсъжда псевдонауката и дори не споменава тази дума. Трите основни случая на неетично поведение при научните изследвания класически се характеризират като /1/ фабрикуване на данни, /2/ фалшифициране на данни и /3/ плагиатство. Те се разглеждат като престъпни практики, чието санкциониране от научната общност трябва да се извършва с най-голяма сериозност и строгост. Лъженауката представлява не единични или рецидивиращи случаи на непрофесионално и неетично поведение, а системи от фабрикувани и фалшифицирани данни, като всяка от тези системи се обединява от ненаучни идеи и интерпретации в претендираща за научност хипотеза.

Понятието псевдонаука най-често се дефинира чрез своята противоположност – науката и научните методи. Според дефиницията на понятието „наука“ на Аристотел в нейната осъвременена трактовка, „науката е вътрешно структурирана система от знания, изградена чрез принципите на логическото мислене и базирана на строго доказани факти и твърдения, потвърдени от практиката“ (според Василев, сп. Наука, 2018). Така лъженауката  (псевдонауката) е „мисловна система или теория, която не е образувана по научен път“ (според Cambridge Dictionary), „система от теории, заключения и методи, погрешно считани за научни“ (Merriam-Webster Dictionary) или „измамна или лъжлива наука: система от свързани вярвания за света, разглеждани (погрешно, б.а.) като основани на научни методи или имащи статус какъвто понастоящем имат научните истини“ (Oxford English Dictionary, 1989).

За науката е характерна последователността наблюдение на природно явление – идея за причините и характера – повтарящи се експерименти и наблюдения с отчитане на всички (както позитивни, така и негативни) резултати – логична интерпретация при сравнения със сходни явления, съобщени в литературата, и отчитане на всички факти – изграждане на хипотеза. За лъженауката е характерна най-често последователността наблюдение на природно явление – извод за характера и причините, основан на интуицията – хипотеза с претенция за истинност и универсалност. В много случаи наблюдението над реално природно явление изобщо липсва – лъженаучната хипотеза е самодостатъчна, тя възниква като „гениална идея“, която изобщо не се нуждае от доказателства, и се прокламира като очевидна и окончателна истина. Лъженауката не признава научната проверка на фактите, нито логическата научна интерпретация, при която се отчитат максимален брой факти.

По-нататък с примери се разглеждат следните проблеми:

  • Лъжливи учени и/или лъжеучени; какво стимулира лъженауката и лъжеучените?
  • Качествена и „некачествена“ наука; качествена и некачествена публикация
  • Схеми на функциониране на псевдонауката
  • Гранични области на науката, псевдонауката и паранауката
  • По-важни концепции и теми, считани за псевдонаука
  • Псевдонаука и паранаука
  • Псевдонаука и псевдожурналистика; хибридна журналистика

Както псевдонауката, така и псевдожурналистиката са язви, които разяждат съвременното общество.      

     Псевдонаучните хипотези, представяни като научни истини, намаляват доверието на обществото в научните методи и резултати, като го хвърлят в ръцете на шарлатани.   

     Псевдожурналистическите публикации конкурират с истинската журналистика, като всяват неверие спрямо нея, и създават хаос и невъзможност за „отсяване“ на истинските от фалшифицираните и фабрикуваните новини.

     Както псевдонауката, така и псевдожурналистиката подриват устоите на демократичното общество.

 В заключение се разглежда един пример за псевдожурналистика в подкрепа на псевдонауката, като се показва как законите и правилниците фаворизират псевдонауката в ущърб на науката.“