Директорът на НПМ  – БАН, проф. Николай Спасов прие граф Филип Алеон в присъствието на  ръководителя на отдел „Гръбначни животни“, проф. д.б.н. Златозар Боев.

Филип Алеон е праправнук на френския граф Амеде Алеон (Amédée Alléon) (08.10.18380 – 16.01.1904), който е автор на 4 големи орнитологични колекции от препарати, частично съхранени и до днес в Париж, Истанбул и София. Част от колекцията, закупена от Цар Фердинанд I за експозицията на днешния Национален природонаучен музей при Българската академия на науките, е запазена и в момента около 850 препарата са изложени в експозицията на музея. По отношение на дермопластичното им майсторство и до наши дни те остават недостижими.

Като отличен познавач на птиците и превъзходен препаратор-таксидермист, Алеон написал и две книги по препараторство („Таксидермия“), в които предал опита и знанията си в тази силно специализирана тогава, а и днес област. Освен натуралист, ловец, орнитолог, ентомолог и препаратор, той бил и забележителен художник-анималист. Автор е на множество великолепни миниатюрни изображения на птици рисувани от натура, които до днес са останали почти напълно неизвестни, както във Франция, така и Турция.

В Националния природонаучен музей при БАН негови миниатюри на птици са били изложени на табла в експозицията на музея до 10.01.1944 г., когато голяма част от музея е разрушена по време на Втората световна война. Предполагало се е, че всички те безвъзвратно са били загубени. След войната в разчистването на развалините и спасяването на оцелелите колекции се включил като доброволец и орнитологът Николай Боев (08.05.1922 – 12.11.1985), който намерил и съхранил едно, макар и леко повредено, от тези безценни табла с миниатюри на А. Алеон. Днес то се съхранява в библиотеката на Националния природонаучен музей – БАН и беше представено на гостите от проф., д.б.н. Златозар Боев и предизвика обяснимо вълнение у наследника на Амеде Алеон – днешния граф Филип Алеон.

По време на продължилата два часа визита на Филип Алеон, той прояви голям интерес към всяка информация за своя предшественик. Изрази възхищението си от музея като културна институция с изключителен принос към опазването на националната българска и на европейската култура – хранилище на такива невероятни културни съкровища, оцелели въпреки превратностите на времето благодарение на музейните специалисти.