Европейските дни на наследството в Българската академия на науките бяха отбелязани с отворени врати и редица събития. Стотици посетители имаха възможността да разгледат Централната сграда на БАН, да посетят някои от залите и да се запознаят с историята на най-старата институция у нас.
Нашите екскурзоводи развеждаха гостите, отговаряха на въпросите им и разказаха за основаването на Българското книжовно дружество и трансформирането му в Българска академия на науките. Споделиха любопитни подробности за историята на сградата и архитектурните й особености. След беседите най-любознателните, дали верни отговори на въпросите от викторината, получиха награди.
В рамките на деня на отворените врати на 15 септември в Централната библиотека на БАН беше подредена изложба, посветена на 180-годишнината от рождението на Марин Дринов, честванията на която предстоят тази есен. В читалня „Акад. Стефан Панаретов“ бяха показани оригинални издания и документи, свързани с бележития историк. Виртуалната изложба „Книжовното наследство на Марин Дринов“ беше на разположение на посетителите в онлайн каталога на библиотеката.
През цялото време в зала „Проф. Марин Дринов“ (Голям салон на БАН) се прожектираха филмите „Блян за щастие“, посветен на 100-годишнината от гибелта на големия поет Димчо Дебелянов и „БАН – научен и духовен център“, реализиран по повод 145-годишнината от основаването на Академията.
Институтът за етнология, фолклористика и етнография с музей (ИЕФЕМ – БАН) също се включи в програмата на Европейски дни на наследството с чипровски килим в арт инсталация „Пътят на килима“. Инсталацията беше показана между 14 и 18 септември в Царската Градина и проследява символичния път на килима от Азия през Европа до Северна и Южна Америка.
Европейските дни на наследството започват да се затвърждават като традиционно за България събитие, което се провежда на територията на различни общини в цялата страна. Те се организират всяка година от Столична община, съвместно с Френското посолство и Френския културен институт, по инициатива на Европейския съюз.
Събитието в столицата предостави на посетителите възможността да видят различни културни обекти, които през останалото време са с ограничен достъп. По време на двата дни – 15 и 16 септември, отворени за посещение бяха 39 обществени сгради, сред които музеи, посолства, университети, Президентството на Република България и много други.
