Година след като Народното събрание прие единодушно Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030, отново се прави опит да се поставя въпросът дали има нужда от развитие на науката в България.

            Категорично заявяваме, че въпросът “дали трябва предимно в България – една бедна страна – да се развиват фундаментални изследвания” никога не е стоял на дневен ред в Българската академия на науките. Неотдавна БАН прие Стратегия за развитие, която е в синхрон с Националната стратегия, и в която ясно се казва, че са необходими синергия и баланс между фундаментални, насочени фундаментални и приложни изследвания, включително иновационна дейност. Приложните изследвания се осъществяват на основата на развита фундаментална база и от своя страна са източник на актуални фундаментални тематики. Тази визия е и в пълен унисон с изгражданите Центрове за върхови научни постижения и Центрове за компетентност, в които участието на БАН е значително.

            От допълнително отпуснатите от МС 15 млн. лв., около 9 млн. лв. бяха разпределени за поощряване и частично покриване на разходите за научни изследвания. Твърдението, че тези средства са само за фундаментална наука, не отговаря на истината. Около 5.24 млн лв. от тази сума бяха отделени за стимулиране на висококачествена публикационна и патентна дейност. Научните публикации са резултат както от фундаментална, така и от приложна научна дейност, а патентите са свързани изключително с приложна и иновационна дейност. Освен това, за подпомагане на патентната дейност беше обособена и отделна програма. Около 2.38 млн. лв. бяха разпределени въз основа на отзвука, който изследванията имат в световната литература, което отново се отнася както за фундаментални, така и за приложни изследвания. С около 1.43 млн. лв. се стимулират договорни разработки, предимно свързани с приложна дейност. Нещо повече, приетите неотдавна критерии за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност в страната (ДВ бр. 54/29.06.2018 г.) в голяма степен се припокриват с дотук описания начин на разпределение.

            Освен национално припознатите критерии, от допълнителните 15 млн. лв. БАН разпредели и около 0.48 млн. лв за активности от непосредствена полза за обществото, които съпътстват научните изследвания. В тази сума е включено и допълнително стимулиране на оперативни дейности в полза на държавата.

БАН винаги се е отнасяла отговорно към възложените ѝ национални ангажименти и финансирането на оперативните дейности неизменно е било приоритет. В бюджета на Академията за 2018 г. за оперативна дейност приоритетно са отделени 2 385 500 лв., а за заплащане на членски внос в Световната метеорологична организация и EUMETSAT – над 3 млн. лв. Следователно твърдението на директора на НИМХ, че “принципът на разпределение на средства в БАН е такъв, че парите първо отиват за издръжката на институтите, а накрая – за оперативната дейност” не отговаря на истината и цели манипулиране на общественото мнение.

            Надяваме се, че управляващите, включително министърът на образованието и науката, ще продължат да следват заложените в Националната стратегия принципи и цели, както и започнатата от тях последователна реформаторска политика за подкрепа на стойностните и важни за страната научни изследвания.