Изложба, посветена на 30-годишнината от полета на втория български космонавт ген. Александър Александров, беше открита в Българската академия на науките. Оригиналните апарати и системи, разработени специално за програма „Шипка“, с които са провеждани научни експерименти на борда на орбиталната станция „Мир“, могат да бъдат разгледани до 22 юни в централното фоайе на БАН. В изложбата са включени още скафандърът и костюмът на космонавта, както и научни публикации свързани с подготовката, реализацията и резултатите на научната програма. Организатор на изложбата е Институтът за космически изследвания и технологии – БАН.
По време на втория български полет в Космоса са извършени изследвания и експерименти в четири научни области. Приносът на българските учени в тях е съществен, а страната ни доказа, че потенциалът ни в тази научна област на бъдещето е много голям. С тези думи председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски откри изложбата по повод 30-годишнината от полета на ген. Александров.
В поздравителен адрес от президента Румен Радев до космонавта се казва, че с полета името на Александър Александров остава изписано със златни букви в историята на космонавтиката.
Над 50 научни експеримента, някои от които уникални и неповторими, бяха извършени по време на десетдневния полет, разказа ген. Александър Александров. Научният експеримент „Люлин“, започнал тогава, продължава да се доразвива и днес. Дозиметър от серията “Люлин” в момента лети на спътник, който се приближава до Марс.
Научната програма „Шипка“ представлява истински връх в българските космически изследвания, каза директорът на Института за космически изследвания технологии чл.-кор. Петър Гецов. Той припомни, че за първи път преди 30 години на космическата станция „Мир“ са използвани микропроцесори българско производство и микрокомпютри на Българската академия на науките.
