Българската икономика има над средния ръст за европейските страни, но той не е достатъчен за догонващо развитие. До края на 2020 г. темпът на нарастване на БВП на България ще остане 3-3,5 на сто, което е близко до потенциалния ни растеж. Това е над средния ръст за страните от Европейския съюз, но все още е далеч от желаните нива, необходими за догонващо развитие. Провежданата икономическа и в това число фискална политика през последните 20 години се нуждае от оптимизиране в посока пълна мобилизация на националния потенциал, за достигане на устойчиво висок (догонващ) икономически растеж. България трябва да има едно по-добро икономическо развитие, ако искаме да се доближим до социално-икономическите стандарти на ЕС. За тази цел е необходимо да има политически и обществен консенсус. Това заяви директорът на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките, проф. д-р Александър Тасев, при представянето на Годишния доклад за икономическото развитие и политики в България за 2018 г.

Докладът съдържа анализ на икономическото развитие у нас през изминалата година, като проследява микро и макро икономическите показатели, външен, фискален и банков сектор, пазар на труда, и дава препоръки за подходящи политики за периода до 2020 г. Икономиката ни е в силна зависимост от чужди инвестиции и не може да генерира висок и устойчив растеж, затова най-важната цел е да се постигне дългосрочен и траен икономически растеж от порядък на минимум 5% годишно, заяви и доц. д-р Виктор Йоцов, ръководител на авторския екип, изготвил доклада. По думите му само с изпреварващ ръст на икономиката би бил възможен и по-осезаем растеж на доходите и благосъстоянието, което да доведе до намаляване на социалното напрежение, трупано с години.

Докладът за икономическото развитие и политики в България отчита и резултатите от анализа на бюджетните приходи и разходи. Изводите на експертите са, че от 2010 г. насам се наблюдава нарастване на дела на данъчните приходи, което се дължи на подобрението на събираемостта, с изключение на постъпленията от социални и здравно-осигурителни вноски. В същото време в доклада се изтъква, че в средносрочен план фискалната политика е изправена пред сериозни предизвикателства. Затова и приоритет на всяко правителство трябва да бъде избягването на прекомерното дефицитно харчене и недопускане на навлизане на икономиката в дългова спирала.

Икономистите предлагат преразглеждане на ефектите от плоският данък и настояват за обществена дискусия. Също така се отчита, че има и фактори, като състоянието на бизнес средата, събираемостта и др., които ако не се приведат към стандартите на развитите европейски страни, ще обезсмислят всеки опит за промяна на данъчната ни система.

Дебат трябва да има и за оценка на позитивите и негативите от прилагане на диференцирана ставка по ДДС, каквато наскоро е въведена в Румъния  и дава положителен ефект.

Анализът на експертите обхваща и развитието на банковия сектор, където се наблюдава сравнително слаба кредитна активност, въпреки понижението на лихвите и усилване на икономическата активност. Със сигурност ще има повишаване на лихвите по банковите депозити до края на 2018 г., посочи доц. д-р Григор Сарийски. По думите му технически те няма накъде повече да намаляват, защото банките имат проблем с пласирането на свободния ресурс и затова не се очаква скок на лихвите по кредитите. Доц. Сарийски обаче смята, че догодина вероятно и лихвите по кредитите ще тръгнат нагоре.

На анализ е подложен и пазарът на труда, където се наблюдава намаляване на безработицата за всички възрастови групи, но делът на продължително безработните остава висок. Отчита се и подобряване на услугите на пазара на труда, като очакванията са 2018 г. да бъде най-добра в тази посока.