Избрани предмети от раннонеолитното селище Слатина в София са подредени в изложбата „В зората на европейската цивилизация: Слатина-София на 8 000 години“, която беше открита на 17 май в Регионалния исторически музей – София. Събитието е организирано съвместно с Националния археологически институт с музей (НАИМ – БАН) по повод 33-годишнината от началото на археологическите проучвания на обекта.

Кметът на Столична община г-жа Йорданка Фандъкова отправи благодарност към археологическия екип на проф. Васил Николов, които имат заслуга за това да се разкрива голямото богатство на града, запазен през хилядолетията. Тя подчерта също, че се надява скоро да се подготви проекта, с който този невероятен обект да стане достояние на софиянци и на гостите на столицата.

Зам.-кметът на Столична община доц. д-р Тодор Чобанов определи неолитното селище в Слатина като отправна точна на уседналия живот на територията на българската столица. Повече за разкопките и откритията разказа ръководителят чл.-кор. проф. Васил Николов от НАИМ – БАН. Той сподели факти за началото на теренното проучване, както и за значението на обекта за европейската праистория, поставяйки Слатина в контекста на първата европейска цивилизация. Доказателство за това е присъствието на селището в учебниците по праистория в много страни и цитирането на резултати и находки от тези проучвания в научни и периодични издания.

Разкопките в Слатина са подновени през 2013 г., след дълго прекъсване, по предложение и с финансовата подкрепа на Столична община, а археологическите находки се съхраняват в РИМ – София.

Изложбата продължава до 3 септември и в нея са подредени избрани находки, някои от които за първи път (нефритена свастика, женска „маска“, запазената част на най-голямата мраморна статуетка на богинята Майка, разнообразни инструменти, костени и керамични фигури, включително на козирог, глиган и други екзотични животни и най-древният каменен палешник на ралото в Европа).