Проектът „Човешкият мозък“ (The Human Brain Project, HBP) е една от двете водещи инициативи на Future and Еmerging Тechnologies (FET), избрани от Европейската комисия. Целта е да се подобрят знанията за човешкия мозък и неговата сложност и репродуцирането на неговата цифрова еквивалентност на изчислителни платформи. Проектът обединява невролози, лекари, компютърни специалисти, физици, математици от международно признати научни институции в 23 страни.

В няколко сесии участниците в събитието за млади учени имаха възможност за обмен на информация и знания с връстници, както и с известни експерти, работещи в проекта HBP. Събитието се проведе на 18 април в Големия салон на БАН. Председателят на борда на HBP проф. Катрин Амунтс, представи прецизен тримерен анатомичен атлас на мозъка, съставен от над 7400 части, всяка от тях по-тънка от един човешки косъм. Този атлас се очаква да бъде в основата на големи открития в науката и медицината.

По време на форума беше представен и софтуер за моделиране на невронните мрежи на суперкомпютри, познат като NEST (The Neural Simulation Tool). Този софтуер, разработен от проф. Маркус Дисман, е в основата на моделиране на невронни мрежи, пример на който е еквивалент на част от визуалния кортекс на човека.

За моделирането на дигитално еквивалентни анатомични невронни мрежи от българска страна работят проф. Стоян Марков и д-р Кристина Капанова от Националния център за суперкомпютърни приложения (НЦСП).

Човешкият мозък се състои от приблизително 86 милиарда нервни клетки, които образуват местни и глобални мозъчни мрежи чрез около десет хиляди милиарда връзки между тези клетки. Тези мрежи реагират в милисекунди, но също така се променят бавно, например в течение на един ден и през месеците и годините в живота на човек. Те са оформени и преформулирани от гени, както и от милиони години еволюционна история. Разбирането на многостепенната организация на мозъка изисква преодоляване на различните времеви и пространствени скали, от молекулярно до ниво на мащабна организация.

В HBP експерименталните и теоретичните подходи се комбинират с модели, симулация и анализи на данните. Това осигурява на невробиологията един нов път, който да отговори на сложността на мозъка, свързвайки прозрения, методи и големи набори от данни от много области на изследванията на мозъка. Съгласуваното усилие на HBP значително да подобри познанията ни за мозъчната функция и дисфункция има за цел да подпомогне пациентите с мозъчни нарушения и в крайна сметка да помогне да проправи път към по-целенасочена намеса, диагностика и по-прецизна медицина.