Културно-историческо наследство и национална идентичност

На 26 март 2024 г., от 18:30 ч., в зала 19 на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН (ул. „Московска“ 6А) ще бъде представена книгата „Сокаи“ – най-новото изследване, посветено на женското невестинско забраждане „сокай“, носено в Търновско, Габровско и Ловешко до средата на XIX век. Негов автор е етнологът Светослав Петров. На събитието той ще демонстрира как се поставят трите разновидности на сокая – търновски, габровски и ловешки. Книгата ще бъде представена от гл. ас. д-р Иглика Мишкова, зам.-директор на ИЕФЕМ – БАН. Светослав Петров е роден през 1990 г. в Елена, първоначално учи в родния си град, после в Ловешката езикова гимназия, висше образование завършва във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ – специалност „Етнология“. Понастоящем е главен [...]

На 29 и 30 март 2024 г. секция „Средновековна история“ при Института за исторически изследвания – БАН организира научна конференция на тема: „Текст и исторически контекст“. Форумът се провежда в чест на 70-годишнината на проф. д.и.н. Илия Илиев и ще се състои в сградата на ИИстИ (бул. „Шипченски проход“52, бл. 17, Голям и Малък салон, ет. 1). Програма на форума вижте тук.

Кирило-Методиевският научен център при БАН организира академично честване по случай годишнината от блаженото успение на св. Методий. Тържеството ще се състои на 2 април 2024 г. (вторник) от 14.00 ч. в залата на Кирило-Методиевския научен център на ул. Московска 13. В програмата на събитието е включена лекция на д-р Андрей Бобев на тема „За старобългарското наследство в един руски чети-миней от началото на XVII век“. Изложението на д-р Бобев е част от проучванията му върху следите, оставени от старобългарския ръкопис, известен като Супрасълски сборник, в източноправославното книжовно наследство. В рамките на честването ще бъде представен сборникът „Следи от Кирило-Методиевото дело по света“, включващ отличените творби на участниците в едноименния международен ученически конкурс. В надпреварата взеха участие 142 ученици на различна възраст и от различни континенти, [...]

На 12.04.2024 г. в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН ( София, ул. „15 ноември“ № 1)  от 17 ч ще бъдат представени книгите „Българските визии за Европа, обединеното Отечество и войната. (1930–1945). Сборник с художествени текстове“ (Михаил Неделчев, Мариета Иванова-Гиргинова, Елка Трайкова и Мария Огойска – съставителство, предговор и бележки). София: ИЦ „Боян Пенев“, 2023, 512 с. и „Inter Arma. Предчувствието за война в чешката култура (1935–1939). Сборник с художествени текстове и публицистика“ (Добромир Григоров – съставителство и предговор) София: ИЦ „Боян Пенев“, 2023, 209 с. Изданията са част от научен проект „Светът от вчера“ – видян през катастрофата от 1939 година“ (Усещанията за застрашена Европа в културата и литературата на България, Украйна, Полша и Чехословакия). Сборниците с художествени текстове и публицистика предлагат богата [...]

ИЗКУСТВО И ИСТОРИЯ Модул „Ново изкуство“ От 17 до 19 април 2024 г., Институтът за изследване на изкуствата на Българската академия на науките  с подкрепата на фонд „Научни изследвания“ ще проведе традиционната международна научна конференция „Изкуствоведски четения“.  Тази година темата е „Изкуство и история“. Конференцията ще бъде в 13 панела, с различна тематична насоченост. Предложеният тематичен ключ би могъл да предизвика научни рефлексии в следните посоки: теми и наративи в исторически контекст; влияние на исторически събития, идеологии и други фактори върху процесите на творчество и развитието на изкуството; исторически лица, представени в произведения на изкуството; творческите места като исторически пространства: ателиета, театрални работилници, музикални студиа, снимачни площадки; изкуство, технологии, медии – развитие във времето; изкуственият интелект в изкуството – възможности и заплахи; продукция и репродукция, [...]

Скъпи приятели, наближава Великден и е време да обявим началото на образователната ни програма, свързана с празника. В Образователния център на Националния етнографски музей ще научим какви са традиционните обредни практики; каква е ролята на червеното яйце в поверията и обичаите; по какво се отличават днешните козунаци от някогашните обредни хлябове. После ще вземем писалките с восък и боите, за да изпишем най-красивите великденски яйца. Екипът ни е подготвил за Вас интересна програма и приятни изненади! Заниманията ще се проведат от 22.04.2024 до 28.04.2024 г. (вкл.) в Oбразователния център на Националния етнографски музей при следния график: 10:00 – 11:00 ч. 11:15 – 12:15 ч. 12:30 – 13:30 ч. 13:50 – 14:50 ч. 15:00 – 16:00 ч. 16:15 – 17:15 ч. Програмата е подходяща за деца над 7 [...]

На 10 май 2024 г. от 11 ч. в зала "Акад. Иван Евстратиев Гешов"  в БАН ще се състои официалното представяне на платформата БЕРОН. БЕРОН (Български езикови ресурси онлайн) е интуитивна платформа със свободен достъп до надеждна информация в интернет за българския книжовен език. Първият й продукт е дигитализираната версия на Официалния правописен речник на българския език. Ресурсът съдържа общо около 2 400 000 форми. Съдържанието на БЕРОН се разработва от езиковеди от Секцията за съвременен български език на Института за български език на БАН – институцията, която съдейства за осъществяването на националната езикова политика и е натоварена от държавата да проучва езиковата практика и да кодифицира книжовните норми. В БЕРОН са включени допълнителни езикови ресурси, които обогатяват съдържанието на Официалния правописен речник. Това са ресурсите [...]

  (13 – 27 май 2024 в градинката „Кристал“ в София) Изложбата „ЮЖНОСЛАВЯНСКИ КОПИСТИ И СКРИПТОРИИ ОТ XIV ВЕК“ запознава с процеса на създаване на ръкописната книга, с науката, която изучава писмото – палеографията, както и с осем български и осем сръбски кописти, оставили имената си в ръкописите. Самата изложба е част от изследователски проект, разработван от Кирило-Методиевския научен център при БАН в сътрудничество с Института по математика и информатика при БАН, в който участват дванадесет учени от България, Сърбия и Италия. Проектът цели да проучи и систематизира знанията за южнославянските скриптории и книжовниците, работили в тях през особено важния за културата на Балканите XIV век. Изложбата ще бъде отворена за посетители от 13 май до 27 май 2024 в градинката „Кристал“ в София. Автори: [...]

На 29 май (сряда) от 12.00 ч. в Галерия „Академия“ на Националната художествена академия, София, ул. Шипка № 1 ще се състои официалното откриване на двудневната юбилейна научна конференция „Културно наследство – изкуство – музеи“ в чест на чл.-кор. проф. д. изк. Мила Сантова. Форумът е организиран от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките, съвместно с Националната художествена академия и с любезното съдействие на Исторически музей – Чипровци. 40 водещи учени и експерти в сферата на хуманитарните и социални науки ще представят проучванията си, свързани с научната проблематика, в които е работила през годините чл.-кор. проф. д. изк. Мила Сантова. Богатата програма има за цел да провокира дискусии, свързани с проблемите на опазване, съхранение и популяризиране на културното [...]

Изложбата „Повелителите на солта: Провадия - Солницата 5600 – 4350 г. пр. Хр.“ ще бъде открита на 11 юни в Националния археологически институт с музей на БАН (НАИМ-БАН). Експозицията е на Националния археологически институт и музей на БАН и на Исторически музей Провадия. Посветена е на 20-годишнината на археологическите проучвания на най-стария праисторически солодобивен и градски център Провадия-Солницата.

Институтът за балканистика с Център по тракология при БАН, Съветът за чуждестранна българистика при Управителния съвет на БАН и Асоциацията за българистика на САЩ ще проведат на 15 и 16 юни 2024 г. дванадесетата съвместна конференция на български и американски учени „Живи мостове през времето“. Тя е посветена на сто и двадесетата годишнина от установяване на дипломатически отношения между САЩ и България, отбелязана през 2023 г. Конференцията обединява изследователи, които разработват теми и проблеми от взаимен интерес в областта на хуманитарните науки – история, език, литература, етнография, история на изкуствата, археология, култура и др. Участниците от двете страни имат принос в областта на чуждестранната българистика. Ще бъдат представени проекти, които са резултат от обмяна на опит и на съвместни проекти през последното десетилетие. Форумът се [...]

На 1 юли 2024 г., понеделник, Националният археологически институт с музей ще представи постерната изложба „Невидимите следи на Мурфатлар“. Изложбата се организира под патронажа на вицепрезидента на Република България госпожа Илияна Йотова. "Невидимите следи на Мурфатлар“ обобщава резултатите от проведените през 2021 – 2023 г. от НАИМ-БАН детайлни проучвания на скалния манастир при с. Мурфатлар, обл. Констанца, Румъния, инициирани заради реалната опасност от разрушаване и унищожаване на обекта в резултат на природни процеси. Ръководител на проекта е гл. ас. д-р Евгения Коматарова-Балинова. В изследователския екип участват специалисти от седем научни институции от България и чужбина. Проектът се финансира от Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина”, част от дейностите са съфинансирани от НАИМ – БАН. Скалният манастир при с. Мурфатлар, е паметник [...]

Домът на европейската история, Брюксел, гостува на Националния етнографски музей с изложба за фалшификациите и измамите На 16 юли от 18:00 часа в Националния етнографски музей ще бъде открита пътуващата изложба „Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите“ по проект на Европейския парламент, реализиран от Дома на европейската история в Брюксел. Историята на човечеството е изпълнена с безброй примери за лъжи, замаскирани като истина. В хода на вековете – при война, в политиката, икономиката и в други сфери на човешката дейност – фалшифицирането и измамата се използват от своите създатели за постигането на желани цели. Старателно подготвени, тези фалшификации прикриват фактите в лабиринт от полуистини и пълни измислици. За да стигне до истината, човек трябва да следва нишката до сърцевината на лабиринта, като по [...]