С наградата „Питагор“ на Министерството на образованието и науката бяха отличени изявени учени от Българската академия на науките за съществен принос в развитието на науката. Официалната церемония се проведе на 30 май за 11-та поредна година във Военния клуб.  „Да се занимаваш с наука не е просто професия, работа, а призвание. Тя изисква огромно посвещаване, дарба, много качества и е състояние на духа. Науката изисква пълно отдаване, тя е съдба, но до голяма степен и орис. Наградата „Питагор“, която всяка година даваме, е нашето признание към учените“, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на откриването. Голямата награда за цялостен принос в развитието на науката получи проф. Красимир Данов, който е и член-кореспондент на БАН. Той е доктор на математическите науки и [...]

Народното събрание прие годишния отчет за дейността на Българската академия на науките за 2018 г. на днешното си пленарно заседание. Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски представи пред депутатите дейността на Академията през изминалата година. Акад. Ревалски подчерта, че Българската академия на науките се е утвърдила като най-големия национален научен център. Доказателство за водещата роля на Академията като научна институция в страната е фактът, че в последните години над 50% от реферираните научни статии според Web of Science се дължат на изследователи от БАН, които са една четвърт от всички учени в страната. Постиженията на изследователите от БАН  са значително над средното световно ниво според независими световни бази данни. Публикуваните статии в списания от най-високата (Q1) категория за 2018 г. са 36%, като средното световно  [...]

Раннонеолитен гроб на около 7 600 години откри в селище Слатина екип от археолози, ръководени от чл.-кор. Васил Николов, зам.-председател на БАН. Находката е изключително рядка. Проучванията, които предстоят, ще дадат информация за физическите характеристики на хората, дали началото на първата европейска цивилизация в днешните български земи. Според чл.-кор. Николов, учените имат достатъчно данни за начина на живот на хората в селището Слатина, но все още не е установено какви са били погребалните практики. Известно е, че селището е просъществувало около 500 години – от края на седмото хилядолетие пр. Хр., когато са пристигнали първите заселници, до около средата на шестото хилядолетие пр. Хр. Новооткритият скелет принадлежи най-вероятно на жена, погребана с дете в близост, непосредствено до останките на къща в периферията на селището, обясни [...]

С тържествено събрание и изложба Българската академия на науките отбеляза Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Тържеството, организирано от Ръководството на Академията, Общото събрание и Събранието на академиците и член-кореспондентите, се проведе в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Честването на 24  май и делото на Кирил и Методий в нашата страна има вече дългогодишна история, каза акад. Дамян Дамянов, който откри честването. Той допълни, че Българското книжовно дружество и Българската православна църква са първите две национални институции, поставили началото на тържественото отбелязване на 24 май. В деветнадесетата година от новото хилядолетие се навършват 1 150 години от Успението на Св. Константин Кирил Философ, каза в приветствието си председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски. Той припомни, че Академията [...]

Академично слово на доц. д.н. Ана Стойкова от Института за литература на БАН, изнесено по време на Тържественото събрание в Академията по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост Култът към светците е специфична черта на християнската религия. В представите на вярващите мъчениците за Христовата вяра и божиите угодници живеят в Небесното царство и са посредници между Бога и хората. Със способността да осъществяват контакт с него и да измолват милост и подкрепа те осигуряват престиж и авторитет не само на Църквата, но и на града и страната, където са почитани. Висшата закрила и небесното им покровителство се превръщат в мощно идеологическо оръжие на средновековната държава – както във вътрешната, така и във външната ѝ политика. Поради своя уникален характер култът [...]