Конференция на Дунавските академии

На 22 октомври 2021 г. Българската академия на науките (БАН) и Европейската академия на науките и изкуствата (EASA) организираха 11-тата Конференция на Дунавските академии, която се проведе онлайн. Темата на Конференцията беше „Изменение и контрол на климата“ (Climate change and climate control). Акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН, чл.-кор. Константин Хаджииванов, заместник-министър на образованието и науката, проф. Клаус Майнцер, председател на EASA, и проф. Феликс Унгер, почетен председател на EASA, откриха конференцията. Г-н Флориан Балнус, координатор на Приоритетна област 6 на Европейската стратегия за Дунавския регион, поздрави участниците в конференцията, като подчерта значителния принос на учените за изпълнението на целите на Стратегията. Председателят на БАН подчерта големия научен потенциал на държавите от Дунавския регион и важността на Конференцията като платформа за обмен на знания и [...]

2021-10-28T09:23:20+03:00събота, 23 октомври 2021 |Категории: Биоразнообразие, биоресурси и екология|

Биомаса от микроводорасли проучват в Института по физиология на растенията и генетика на БАН

Нови подходи в получаването и изследването на биомаса от микроводорасли прилагат учените от лаборатория “Експериментална алгология“ към Института по физиология на растенията и генетика – БАН, който е сред водещите изследователски звена в България. Екипът от специалисти се занимава с изучаване на процеси от физиологията, биохимията и биотехнологиите с микроводорасли. Микроводораслите са едноклетъчни фотосинтезиращи организми с разнообразни форми и размери от 10 до 150 микрона. Те са началните производители на биомаса, която служи за храна на по-висшите организми. Микроводорасловата биомаса има висока биологична стойност. Наличието на над 100 различни вида каротеноиди, полиненаситени мастни киселини (омега-3, омега-6), белтъци, витамини и минерали, токоферол, коензим-Q, както и всички незаменими аминокиселини, я правят здравословна хранителна добавка. Предвид сравнително бързия им растеж и относително високо съдържание на ценни вещества, микроводораслите [...]

2021-10-11T11:23:17+03:00неделя, 10 октомври 2021 |Категории: Биоразнообразие, биоресурси и екология|Етикети: |

Защита на дисертационен труд в ИФРГ при БАН

Институтът по физиология на растенията и генетика (ИФРГ) при БАН и Научното жури за присъждане на образователната и научна степен “доктор” съобщават, че  на 30.09.2021 г. от 10.30 часа в заседателната зала на Института при спазване на всички противоепидемични мерки съгласно Заповед на Министъра на Здравеопазването ще се проведе открито заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема:  „Гъбни патогени от род Colletotrichum, причинители на антракноза и кореново гниене по зеленчукови култури от семейство Solanaceae в България“ на ас. Зорница Богданова Стоянова, докторант на самостоятелна подготовка в ИФРГ при БАН. Професионално направление 4.3. Биологични науки, научна специалност „Генетика“, шифър 01.06.06. Научни консултанти: доц. д-р Росица Родева и гл. ас. д-р Василиса Манова Членове на Научното жури: Проф. д-р Светлана Мишева – ИФРГ [...]

Учени от БАН се включиха в образователната инициатива „Опознай, за да обикнеш“

Учени от Българската академия на науките се включиха в образователна инициатива „Опознай, за да обикнеш“, организирана от парк-театър „Борисова градина“ с подкрепата на Столична община. Доц. д-р Стоян Лазаров от Националния природонаучен музей на БАН и гл. ас. д-р Пламен Глогов от Института за гората представиха по един вълнуващ начин биоразнообразието на най-големия парк в София. В инициативата участваха деца от 6 до 10-годишна възраст. В основата на събитието стоеше идеята да се събуди любов към природата и да се провокира по-силен стремеж към нейното опазване. Доц. д-р Стоян Лазаров представи спектакъл на тема „Животни актьори”, а гл. ас. д-р Пламен Глогов увлекателно разказа колко опасни могат да бъдат чуждите растения. Благодарение на участието на учените в тази инициатива, децата се запознаха с чудния свят [...]

Мултидисциплинарен екип от БАН прилага иновативни маркерни технологии в изследванията на растителното биоразнообразие

ДНК баркодирането е маркерен подход, при който къса нуклеотидна последователност от генома служи като маркер за таксономичното идентифициране на организмите без значение от пол, стадий на развитие и цялост. По аналогия с черно-белия щрих на баркодовете на хранителните продукти в магазините, който дава информация за името, цената и производителя, така и всеки индивид в природата има своя уникална ДНК последователност, позволяваща на учените да определят принадлежността му към определено семейство, род или вид. ДНК баркодирането намира приложение както за класифицирането на видове и изучаване на тяхната екологичната динамика, така и за еволюционни изследвания, качествен контрол на състава на храните и др. Международен екип от учени на Българската академия на науките и Университета в Хелзинки въвеждат тези иновативни технологии за изследване на растителното разнообразие в България, [...]

2021-09-09T14:48:06+03:00четвъртък, 9 септември 2021 |Категории: Биоразнообразие, биоресурси и екология, Общи новини|Етикети: |

Ново нискотемпературно съоръжение съхранява богатата колекция на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания

Нискотемпературната камера подпомага съхранението на образците в Хербариума на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. Съвременната апаратура се използва за пръв път в Българската академия на науките и е финансирана от Националната пътна карта за научни инфраструктури. Хербариумът е най-богатата и най-представителната научна колекция за флората на България и Югоизточна Европа. Съдържа около 200 000 образци. Регистриран е в международната информационна система за най-значимите хербарийни колекции ‘Index Herbariorum’ с акронима SOM. Опазването на колекцията от вредители – различни видове насекоми, основно бръмбари, е сред приоритетите на учените и кураторите на научната колекция. С новата камера, която поддържа температура от -20 ºС и има вместимост от 20 м3, става възможно всички хербарийни образци да бъдат обработвани ежегодно, за по две седмици, с цел унищожаване [...]

2021-08-06T23:07:47+03:00четвъртък, 5 август 2021 |Категории: Биоразнообразие, биоресурси и екология|Етикети: |
Go to Top