Близко приятелство свързва големия наш учен с Алберт Айнщайн На 29 април се навършват 140 години от рождението на акад. Методий Попов. Големият български биолог е роден през 1881 година в Шумен, а негов брат е математикът акад. Кирил Попов. Двамата са личности с широки интереси в областта на науката и изкуството. Още от детските си години се занимават с класическа музика, свирят на виолончело и цигулка. Акад. Методий Попов завършва биология в Софийския университет, а по-късно специализира биология, сравнителна анатомия и паразитология в Мюнхен при световно известния учен Рихард Хертвиг. Защитава докторат в Мюнхенския университет и работи като асистент по зоология и сравнителна анатомия. Продължава специализацията си по микробиология в института „Роберт Кох“ в Берлин и  в институт „Пастьор“ в Париж. В научните си [...]

Българската академия на науките с дълбоко прискърбие съобщава, че на 26.03.2021 г. почина акад. Тодор Георгиев Николов. Академик Тодор Николов е една от най-ярките фигури в геологическата наука в България. Роден е на 26.02.1931 г. в с. Варана, Плевенска област. Завършва „Геология” в СУ „Свети Климент Охридски”, през 1955 г. През 1960 г. специализира в СССР, през 1968 г. в Сорбоната в Париж, а през 1974 г. в Университета в Дижон, Франция. През 1967 г. му е присъдена степен „Кандидат на геолого-минералогическите науки“, а през 1984 г. - Доктор на геолого-минералогическите науки. Избран е за член-кореспондент на БАН през 1984 г., а за академик през 1997 г. Той има дългогодишна и всеотдайна научно-изследователска, преподавателска и обществена дейност и огромен принос за утвърждаването и издигането на [...]

Българската академия на науките с дълбоко прискърбие съобщава, че на 12.03.2021 г. почина акад. Евгени Викторов Головински. Академик Евгени Головински е световно известен български биохимик. Роден е на 18.03.1934 г. в гр. Бургас. Завършва „Органична химия” в СУ „Св. Кл. Охридски”, през 1957 г. и същата година е зачислен в редовна докторантура към Катедра „Медицинска химия“ на ВМИ–София  (сега МУ-София). Там под ръководството на чл. кор. Александър Спасов разработва кандидатска (сега докторска) теза, която защитава през 1961 г., след което е назначен за асистент в същата кагедра. През 1966 г. преминава на работа в Централната биохимична лаборатория (сега Институт по молекулярна биология) на БАН, където последователно заема длъжностите ст. н. с. ІІ ст. (доцент), професор (1979) и завеждащ секция „Химия и биохимия на антиметаболитите” (1981- [...]