В новата книга на чл.-кор. Светлана Куюмджиева „На кръстопътя на традициите: кое е истинското българско църковно пеене? Стара българска музика III: IX-XIX в.“[1] се разглеждат проблеми, които се разработват само в Българска академия на науките. Те се основават върху оригинални паметници, създавани на територии, където е живяло компактно българско население и са работили творци, допринесли за престижа на българската музика. Свързани са с характера на православната музикална култура, останала в центъра на духовния живот повече от хилядолетие в историята на балканските православни народи. Дискутира се ценностната система, към която книжовниците са се придържали, уникалното, което различава българската музика от „музиките“ на останалите православни народи, чиито пътища тясно се преплитат, параметрите, които „превъртат ключа“ към новото през националното Възраждане, както и по какъв път поема православната [...]