Учени от Института по астрономия с НАО участват в публикация в „Nature“

Художествена интерпретация на явлението блазар и изхвърляната от него струя от високоенергийни частици Изследването на блазара BL Lac е на международен колектив с българско участие Международен колектив с участието на български астрономи откри цикли на осцилираща яркост в струя от високоенергийни частици, излъчвани от блазара BL Lac. Резултатите от това изследване са публикувани в едно от най-престижните научни списания в света – „Nature“, бр. 7926, том 609 от 8 септември 2022 г. За реализирането на това изследване са използвани наблюдения на 37 различни телескопа в 13 държави. Нашите резултати са получени с 2-метровия RCC телескоп и с 50/70 см Шмит телескоп на Националната астрономическа обсерватория Рожен, както и с 60-сантиметровия телескоп в Астрономическата обсерватория в Белоградчик. Съавтори на статията от българска страна от [...]

НАЦИОНАЛЕН ДЕТСКИ КОНКУРС “ЗА КАКВО НИ Е КОСМОСА?”

Българска Академия на Науките, Институт за Космически Изследвания и Технологии, с медийното партньорство на Българската Национална Телевизия и Българското Национално Радио Обявява конкурс за рисунка и макет на тема "ЗА КАКВО НИ Е КОСМОСА" и конкурс за есе на тема "КОСМОСЪТ И АЗ" във връзка с "50 години България Космическа държава". Целта на конкурсите е да се провокира интереса на учениците към темата за Космоса. Участниците ще имат възможност да изразят своята представа за Космоса, както и връзката Земя-Космос посредством изкуството. Условията на конкурса може да видите на: http://space.bas.bg/bg/news/blog.html

Еволюционни процеси в астрофизиката: синергия между наблюдения и теория

Мъглявината Северна Америка – люлка на звездообразуване Успешно приключи проектът „Еволюционни процеси в астрофизиката: синергия между наблюдения и теория“ на екип от учени от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО). Научните постижения на проекта са в областите еволюция на галактиките, звездообразуване, звезди от главната последователност, симбиотични звезди, Слънцето и Слънчевата система. Резултатите са публикувани в 70 статии, с общ импакт фактор = 213.326 и общ импакт ранг = 10.418 и са представени на 35 национални и международни конференции. Общо 45 участия в научни форуми са осъществени през двата етапа на проекта. Защитени са 3 дисертации и са организирани 2 научни форума. Изучена е променливостта на блясъка и еволюцията на спектралното разпределение на енергията за 5 блазара. При блазара PG [...]

Учени от Института по астрономия с НАО с публикация в „The Astrophysical Journal“

Изследването разкрива в детайли тихото Слънце при ниски честоти Калибрирани интерферометрични изображения на спокойната слънчева корона на 07.08.2021 г. в ниски честоти (24,60-78,90 MHz), наблюдавани от LOFAR. Слънцето е активна звезда, която има значителни радио емисии в широк честотен диапазон от kHz до THz, а слънчевата атмосфера има сложно разпределение на магнитното поле, плътност на плазмата и температура. Тези различни свойства на слънчевата атмосфера водят до различни характеристики на радиоизлъчването при различни честоти. Наблюденията в интерферометричен образен режим на слънчевите нискочестотни емисии могат да помогнат за диагностицирането на свойствата на плазмата на големи височини в слънчевата атмосфера. Калибрирани интерферометрични изображения на спокойната слънчева корона на 14.08.2021 г. в ниски честоти (24,60-78,90 MHz), наблюдавани от LOFAR. В своя скорошна разработка „Образни наблюдения [...]

Българските постижения в космическата наука

Демонстрации с дронове и на стационарен учебен тренажор направиха учените от Института за космически изследвания и технологии на БАН (ИКИТ) в Деня на отворените врати по повод Международния ден на авиацията и космонавтиката - 12 април. Изследователите изнесоха лекции за новите проекти на космическите изследвания и разказаха за българските постижения в Института. Оригинална българска апаратура работи на Международната космическа станция. Пример е приборът за изследване на космическата радиация, дозиметърът "ЛЮЛИН – SET", а в близко бъдеще се очаква дозиметър от серията „Люлин“ да предаде специфична информация от самата повърхност на Марс. Подредена е юбилейна изложба, която показва на посетителите скафандъра на летеца–космонавт Александър Александров, първия български прибор „П-1“, както и много други уникални космически уреди и апарати на български учени и специалисти. Тази година Институтът [...]

Българска технология измерва радиацията на Международната космическа станция

Приборът Liulin-SET, разработен в Института за космически изследвания и технологии на Българската академия на науките (ИКИТ - БАН) ще полети в космоса на 19 февруари. Ръководител на колектива, разработил прибора, е проф. дфн Цветан Дачев. Членове са учените доц. д-р Митьо Митев, гл. ас. Борислав Томов, гл. ас. Юрий Матвийчук и инж. Пламен Димитров от секция „Слънчево-земна физика“. Това е 23-тият прибор, разработен в секцията, който ще работи в космоса. Приборът е създаден по поръчка на американската фирма „Технологии за космическото пространство“ (Space Environment Technology, Pacific Palisades, CA, USA) и е част от модула ARMAS (Automated Radiation Measurements for Aerospace Safety). След успешни изпитания е подготвен за изстрелване към Международната космическа станция (МКС). Модулът ARMAS и включеният в него Liulin-SET ще измерват едновременно дозата космическа [...]

Go to Top