Kujumdzieva, Svetlana. The Hymnographic Book of Tropologion. Sources, Liturgy and Chant Repertory. Routledge, London-NY, 2018, 194 р. В новоиздадената книга се проучва Тропологът, една от най-ранните химнографски богослужебни книги на Източната християнска църква, съдържаща песенен репертоар за целогодишния богослужебен празничен кръг. Проучването й показва, че това е била универсалната химнографска книга на Източната църква, получила голямо разпространение в целия източен християнски свят, в това число и в Южна Италия. В употреба е била докъм XII в. Изследвани са извори на гръцки, грузински, сирийски и арменски език, като са приведени данни за съществували извори и на старобългарски език. През IX в. книгата особено се разработва във водещия християнски център на Изток, Студийския манастир в Константинопол. Обемът й нараства извънредно много по отношение на празници, произведения, жанрове [...]

140-годишнината от рождението на Пейо К. Яворов ще бъде отбелязана 11 и 12 януари 2018 г. с тържествено честване, организирано от Националния литературен музей и Института за литература при БАН. Откриването ще се състои на 11 януари от 10.30 ч. в Големия салон на централната сграда на БАН с приветствени слова на Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей и доц. Елка Трайкова, директор на Института за литература при БАН. Проф. Михаил Неделчев ще произнесе академичното слово „Яворовото преминаване през света“. След официалното откриване ще бъдат връчени наградите на Националния ученически конкурс за есе „Душата ми е пленница…“ и ще бъде показана изложбата „Път, на който не съзирам края“, наредена във фоайето на Централната сграда на БАН. Честването на кръглата годишнина от рождението на Яворов [...]

Българската академия на науките получи три награди в рамките на кампанията „Чудесата на България“ за 2017 г., организирана от в. „Стандарт“. Отличени бяха три археологически обекта, които се ръководят от учени от БАН. Министърът на културата Боил Банов отличи като победител в раздела за най-древните чудеса на България най-стария град в Европа – Провадия-Солницата. Наградата беше връчена на заместник-председателя на БАН чл.-кор. Васил Николов, който ръководи археологическата дейност в праисторическото селище. „Провадия-Солницата е част от първата европейска цивилизация и като българи трябва да сме горди от този факт“, каза чл.-кор. Николов. В категорията „Археологическо откритие 2017“ награда получи директорът на Националния археологически институт с музей доц. д-р Людмил Вагалински. Вицепрезидентът Илияна Йотова го отличи заради постиженията му в областта на подводната археология. Доц. Вагалински благодари на [...]

Институтът за български език при БАН е традиционен партньор на Министерство на образованието и науката в провеждането на Националната седмицата на четенето. На 13 декември 2017 година млади учени от Института гостуваха в Профилирана природо-математическа гимназия „Никола Обрешков" в град Казанлък. Проведена беше викторина с въпроси от областта на лексиката и граматиката на българския език. Езиковите задачи са разработени в рамките на проекта „Написаното остава. Пиши правилно!“ към дейността на Българската академия на науките „Въвеждане на съвременни методи в образованието и работата с младите таланти“.

На 8 декември 2017 г., по време на 12-ата си сесия, Междуправителственият комитет вписа в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство кандидатурата „БЪЛГАРСКОТО ЧИТАЛИЩЕ: ПРАКТИЧЕСКИ ОПИТ В ОПАЗВАНЕТО НА ЖИЗНЕНОСТТА НА НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО“. Досието е изготвено от д-р Силва Налбантян-Хачерян с участието на колеги от Министерство на културата. Експертът, представител на България в Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО, който участва в дванайсетата сесия, е доц. д-р Николай Вуков от ИЕФЕМ – БАН. Вписването на „БЪЛГАРСКОТО ЧИТАЛИЩЕ: ПРАКТИЧЕСКИ ОПИТ В ОПАЗВАНЕТО НА ЖИЗНЕНОСТТА НА НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО“ в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство още веднъж доказва значимата роля на нашите специфично български културни средища и добрия им пример в световната практика.

На 6 декември 2017 г., по време на 12-ата си сесия Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство вписа „КУЛТУРНИ ПРАКТИКИ, СВЪРЗАНИ С ПЪРВИ МАРТ“ в Представителния списък за нематериално културно наследство на човечеството. Кандидатурата е първата мултинационална с наше участие и включва България, Бивша Югославска република Македония, Република Молдова и Румъния. Експертът от България, който участва в срещите и дискусиите на международния екип и подготви текстовете и документацията от българска страна, е проф. д.ф.н. Албена Георгиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) към Българската академия на науките. Помощ в нейната работа оказаха гл.ас. д-р Милена Любенова, ръководител на Националния център за нематериално културно наследство към ИЕФЕМ, и д-р Силва Налбантян-Хачерян, държавен експерт към Отдел ,,Регионални дейности“ в [...]