На 21 март се навършват 150 години от смъртта на д-р Петър Берон Три от възрожденските издания на „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон се съхраняват в Централната библиотека на БАН (ЦБ-БАН). Ценните книги могат да бъдат разгледани онлайн в електронния каталог и дигиталната библиотека ЦБ-БАН. На 21 март се навършват 150 години от смъртта на българския възрожденски учител, лекар, учен и дарител. Той написва прочутия си „Рибен буквар“, когато е едва 24-годишен, като въвежда нов и революционен за времето си метод на обучение. Екземпляр от първия „Буквар с различни поучения“, издаден през 1824 г. и станал известен като „Рибния буквар“ заради рисунката на кит в него, може да разгледате тук:  http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/34412. Книгата е дарена на ЦБ-БАН от Никола Начов през 30-те години на XX [...]

125 години от рождението на акад. Петко Стайнов ще бъдат отбелязани през 2021 г. Инициативен комитет с председател акад. Юлиан Ревалски прие програма за честване на годишнината на големия български композитор. Незрящият майстор на тоновото изкуство е признат като един  от най-видните класици на българ­ската музикална култура. Изключителната му роля за нейното развитие се определя преди всичко от самобитното му творчество. Отбелязването на 125 г. от рождението на акад. Стайнов е съвместна инициатива на Българската академия на науките и Фондация „Петко Груев Стайнов“. Сред членовете на инициативния комитет са председателят на Съюза на българските композитори, председателят на Съюза на слепите в България, председателят на Българския хоров съюз, представители на Министерството на култура на Република България, на Столична община, на община Казанлък, видни дейци на българската [...]

Традициите, свързани с 1 март, отбелязват прехода между зимата и пролетта и датират от предхристиянската епоха. Най-позната и разпространена от тях е закичването с мартеници от усукан бял и червен конец. Вярва се, че те предпазват от различни опасности и осигуряват безпроблемното преминаване към новия сезон. В България днес се носят от всички хора, независимо от тяхната възраст. Закачат се също на животни и на плодни дръвчета. Мартеничките се свалят, когато човек види щъркел или лястовица. Връзвали са се, както най-често и днес, на цъфнало дръвче, или пък са се слагали под камък. След време (на другия ден или след девет дни) камъкът се отхлупвал и ако под него има мравки, се вярвало, че ще се родят много агънца през годината; ако има бръмбар или [...]