Втора лекция, посветена на културната дипломация, се проведе в БАН

За силата на културната дипломация говори на лекция в Българската академия на науките посланикът на Република Хърватия в България Н. Пр. Ясна Огняновац. Събитието се проведе на 25 февруари и беше организирано от Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ в рамките на проекта „Културната дипломация на Балканите през XX и XXI век: постижения, проблеми, предизвикателства за бъдещето“. Зам.-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов и научният секретар в направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ доц. Марио Иванов присъстваха на лекцията. Проф. Мутафов поздрави организаторите и участниците в срещата. „Оценявам усилията, положени от гл.ас. д-р Александра Миланова за това събитие и за целия проект, който ръководи. Тя е сред най-обещаващите млади учени в БАН“, каза проф. Мутафов. Н. Пр. Ясна Огняновац очерта вижданията [...]

Право на отговор по повод публикация и събитие-поклонение пред къщите на авторите на писмо с молба за аудиенция при цар Борис III от 21 февруари 1941 г.

По повод на публикация на доц. Стефан Дечев, озаглавена „Защо историците от БАН забравят демократическата опозиция срещу Тристранния пакт през комунизма и след него“, в Свободна Европа от 20.02.2025 г. ръководството на БАН изиска спешно мнението на колегите доц. В. Стоянова, доц. Вл. Златарски и доц. Н Филипова от ИИстИ-БАН. В него се казва: Учените от Института за исторически изследвания при БАН не приемат твърдението на доц. Стефан Дечев, че „неспоменаването“ на акцията на демократичната опозиция срещу включването на България на страната на Тристранния пакт в „История на България“ на БАН от 2012 г., „е напълно в духа на днешните ценностни приоритети на българската историческа наука. Те са отразени в нейните валящи едно след друго и административно генерирани т. нар. „общи становища“. Профилът на това [...]

Пепка Бояджиева е Professor Emeritus на Института по философия и социология

Проф. д. с. н. Пепка Бояджиева беше удостоена с почетното звание „Professor Emeritus" на Института по философия и социология на БАН. Тържествената церемония се проведе вчера в залата "Акад. Иван Е. Гешов" на БАН-Администрация. "Проф. Бояджиева е посветила 40 години на работата си в Института по философия и социология", каза директорът проф. Емилия Ченгелова и допълни, че "през последните години изследванията ѝ са основно в областта на социологията на образованието". На тържественото честване проф. Пепка Бояджиева изнесе лекция, назована „(Не)възможни социологии: социология на неуспеха". Темата е сред най-новите въпроси, които тя разглежда в своята научно-изследователска работа. Зам.-председателят на БАН проф. д. и. н. Щелиян Д. Щерионов поздрави проф. Бояджиева по повод удостояването ѝ с почетното звание. "Благодаря Ви за всичко, което сте направили за [...]

2025-02-26T11:37:39+02:00петък, 21 февруари 2025 |Категории: Човек и общество|Етикети: |

Историците от БАН отбелязват 152 г. от гибелта на Апостола на свободата

Институтът за исторически изследвания на БАН представя на уебсайта си дигитализирана изложба „Васил Левски. Места на памет. 1873-1933“. Тя е посветена на 152-годишнината от обесването на Васил Левски и проследява как се създава почитта към националния герой в първите 60 години след трагичната му гибел. Маркирани са основните места на памет, около и чрез които се създава образът на Апостола в колективната памет – от произведенията на Христо Ботев и Иван Вазов и първите биографии от Захарий Стоянов и Стоян Заимов, през откриването на паметниците в София и Карлово, присъствието на Левски в учебниците по история и първото честване на гибелта му, до създаването на Народния комитет „Васил Левски“, който публикува архива му и съдейства за изграждането на къщата-музей в родния му град Карлово. [...]

Национална изложба “Българска археология 2024”

Националната археологическа изложба “Българска археология 2024” беше открита на 14 февруари в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология, от Праисторията до Късното средновековие. Датата  14 февруари е избрана, тъй като на нея се отбелязва професионалният празник на археолога. Сред най-впечатляващите експонати в изложбата са праисторически златни накити от Варненския некропол, вносни съдове, намерени в некропола на Аполония, изящни златни украшения от надгробна могила до с. Капитан Петко войвода, бронзови фигурки и оброчни плочки от светилището на връх Аламура, богато украсена стъклена фиала от Деултум, глава на мраморна статуя от Хераклея Синтика, накити от термите на Рациария, каменно „яйце“ с врязани знаци от средновековното селище в м. Кавлаклак, гр. [...]

Зам.-председателят на БАН проф. Щерионов участва в честване на Аграрния университет

Заместник-председателят на БАН проф. д. и. н. Щелиян Д. Щерионов участва днес в честване на 75 години от основаването на Факултета по лозаро-градинарство на Аграрен университет Пловдив и ритуално зарязване на лози по повод Трифон Зарезан. Събитието се проведе на учебната база на университета в Брестник. Ректорът доц. Боряна Иванова откри празника, на който присъстваха представители на дипломатическия корпус, на местната власт и на академичната общност. Проф. Щерионов поздрави ръководството и студентите на Аграрния университет от името на председателя на БАН - чл.-кор. Евелина Славчева.. В словото си той подчерта, че от десетилетия Факултетът по лозаро-градинарство се е утвърдил като водещата родна образователна и научна институция във областта на аграрните науки. „Плеяда преподаватели обучават поколения специалисти, чиито професионализъм и отдаденост се превръщат в основа на [...]

Go to Top