Най-голямата размножителна колония на малкия подковонос и трицветния нощник в света е в Източните Родопи

Нова публикация в международното списание European Journal of Wildlife Research съобщава за установяването на най-голямата размножителна колония на прилепи от видовете малък подковонос (Rhinolophus hipposideros) и трицветен нощник (Myotis emarginatus) в световен мащаб. Тя се намира в Източните Родопи, в района на гр. Маджарово. Изследването е дело на колектив от български и чешки учени с водещ автор д-р Хелиана Дундарова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Д-р Хелиана Дундарова по време на теренни изследвания Фиг. 2. Малки подковоноси от колонията при Маджарово България има богата прилепна фауна с големи колонии, установени в пещери, мини и други подземни убежища. Само малка част от размножителните колонии са разположени в сгради. По време на скорошни теренни проучвания в района на гр. Маджарово (Хасковска област) [...]

Почетен плакет СРЕБЪРЕН на БАН за Института по минералогия и кристалография

Българската академия на науките удостои с почетен плакет СРЕБЪРЕН Института по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов“ (ИМК) на тържествено честване, което се проведе в БАН. Отличието се връчва по случай 40-годишнината от основаването му и за значими научни постижения в областта на минералогията и кристалографията, изледването и моделирането на природни и техногенни минерални системи. Главният научен секретар на Академията проф. Нели Косева връчи отличието на директора на института проф. Борис Шивачев. От името на ръководството на БАН проф. Косева поднесе поздравителен адрес, в който се отбелязват безспорните приноси на учените в решаването на научно-приложни задачи, свързани с добива и ефективното използване на минерални ресурси, както и с характеризиране на нови материали и продукти на фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост. Директорът на института проф. Шивачев направи [...]

Нова научна публикация доказва високи концентрации на микропластмаса в морските седименти, свързани с урбанизираните територии по югозападното българско черноморско крайбрежие

Fig 1 Graphical Abstract Нова научна публикация доказва високи концентрации на микропластмаса в морските седименти, свързани с урбанизираните територии по югозападното българско черноморско крайбрежие В международното списание Marine Pollution Bulletin (IF 5.3) излезе от печат публикация на учени от Лабораторията по морска екология  (Созопол) докторант Никола Бобчев, гл. ас. д-р Димитър Беров, гл. ас. д-р Стефания Клайн и доц. д-р Венцислав Карамфилов. Лабораторията е част от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Статията представя данни от първото проучване на замърсяването с микропластмаси в седиментите на плажове и морското дъно по югозападното крайбрежие на Черно море -  в  района на Созополския залив, устието на река Ропотамо и Маслен нос. Резултатите показват, че най-високи концентрации на микропластмаса са открити в близост до урбанизирани зони (Созополски [...]

Участници от четири континента в международна конференция „Културната дипломация и Балканите: постижения и предизвикателства в съвременната епоха“

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките с подкрепата на Министерство на културата и в институционално партньорство с Държавен културен институт към Министъра на външните работи и Национална галерия / National Gallery организира международна конференция на тема „Културната дипломация и Балканите: постижения и предизвикателства в съвременната епоха“. Тя се проведе на 23 октомври 2024 г. в панорамната зала на Националната галерия – Квадрат 500. Събитието се реализира в рамките на проект „Културната дипломация на Балканите през XX и XXI век: постижения, проблеми, предизвикателства за бъдещето“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на Министерство на образованието и науката на Република България. Официален медиен партньор е БТА / Bulgarian News Agency. ''Темата за културната дипломация е изключително важна в днешното време. Живеем във [...]

55 години Институт за космически изследвания и технологии

Петима космонавти в БАН за юбилейната сесия Институтът за космически изследвания и технологии (ИКИТ-БАН) тържествено отбеляза своята 55-годишнина, както и 45-годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов и 20-годишнината на Международната научна сесия ''Космос-Екология-Сигурност''. По повод годишнините в Българската академия на науките се проведе тържествена юбилейна сесия-събрание  под егидата на президента Румен Радев. Директорът на института проф. Георги Желев представи работата и развитието на научните екипи през годините. В изпратен за празника поздравителен адрес президентът поздрави учените и посочи, че за 55 години България се утвърди в космическото семейство като страна с безспорен и значим принос за мащабното и реално овладяване на космоса. Големият брой научна литература и прибори, някои от които продължават да работят на Международната космическа станция и в орбита около [...]

Институтът за икономически изследвания отбеляза 75 години от създаването си

Институтът за икономически изследвания при Българската академия на науките отбеляза 75 години от създаването си с тържествено честване в Академията. Директорът на Института проф. Ирена Зарева направи приветствие и припомни, че идеята за създаването на Института се заражда през 1947 г., а през 1949 г., с решение на Управителния съвет на БАН, е утвърден като звено на Академията.  От създаването си до сега, той е научното звено при БАН, което извършва фундаментални и приложни изследвания в областта на икономическите науки. От името на ръководството на БАН поздравителен адрес поднесе зам.-председателят на Академията чл.-кор. Стефан Хаджитодоров и председателят на Общото събрание проф. Васил Киров. Заместник-министрите на образованието и науката и на икономиката и индустрията акад. Николай Витанов и Николай Павлов отправиха приветствия. На тържеството присъстваха представители [...]

2024-10-22T11:03:08+03:00вторник, 22 октомври 2024 |Категории: Човек и общество|Етикети: |
Go to Top