Лазерно индуцирана микро-пяна от хитозан като интерфейс тъкан-имплант за приложение в тъканното инженерство. Лазерна обработка на биосъвместими полимери и керамика за използване при хирургични интервенции ще извършват учени от Института по електроника на БАН. Целта е да се създадат антибактериални повърхности, които ще спомогнат за по-бързото възстановяване на пациенти след операция. Обработените с лазер материали за импланти ще ускорят развитието на клетки и заздравяването на следоперативните рани. Клетка, прикрепена към слой от колаген, който е лазерно обработен. Научните изследвания са в рамките на проект по програма „Мария Склодовска – Кюри, Иновативни мрежи за обучение“. Учени от 18 организации от цяла Европа се включват в мрежа за създаване на материали с антибактериални свойства, които да са подходящи за използване върху повърхности на [...]

Проф. Иванка Гергова от Института за изследване на изкуствата на БАН беше удостоена със званието „Почетен гражданин на град Берковица и общината“. Церемонията се състоя на 8 септември – Рождество на Пресвета Богородица, денят, в който градът чества своя духовен празник. Отличието се връчва за приноса й в проучването и документирането на църквите в Берковица и района в редица нейни научни публикации и издания, както и за формирането на иконната сбирка в Берковската градска галерия и паспортизирането на експонатите. С това проф. Гергова допринася за  обогатяването на културното наследство не само на Берковския край, но и на християнското изкуство по българските земи. Проф. Иванка Гергова е член-кореспондент на Българската академия на науките от 2014 г. Занимава се с проучването на християнското църковно изкуство от периода [...]

Фотокапани уловиха редки кадри, на които се вижда Felis chaus chaus , северния подвид на тръстиковата котка (или блатния рис) в Корчайския и в Турянчайския резервати, (Северен Азербайджан). Фотокамерите са поставени в рамките на съвместно изследване на Института по зоология към Азербайджанската академия на науките, WWF-Азербайджан и Националния природонаучен музей-БАН. В изследването, което започна през 2018 г., участват трима български учени и един азърбайджански учен. Проучва се състоянието на редки и застрашени хищници на Задкавказието и включва още леопарда и ивичестата хиена. Тръстиковата котка е азиатски вид, който достига тегло до 16 кг. Обитава основно  обраслите с гъста растителност влажни зони. Северен Азербайджан е една от най-северните части на ареала на вида. В Кавказкия регион и Задкавказието разпространението и числеността му рязко намаляват още от 60-те години, [...]

Ползите и вредите, които растението жлезиста слабонога (Impatiens glandulifera Royle) оказва върху естествените местообитания в дефилето на река Искър между Плана и Лозенска планина, представят учени от Института за гората на БАН. Поредицата от публични лекции е на тема „Жлезистата слабонога – красива и опасна”, участват и представители на Държавните горски стопанства в София и Самоков. Целта е да бъдат представени ползите и вредите, които това растение носи, както и да се обсъдят възможности за ограничение на разпространението му. Жлезистата слабонога (Impatiens glandulifera Royle) e един от най-атрактивните чужди за нашата страна растителни видове от местната ни флора. Със своята внушителна височина от 2.5 m и едри фуниевидни цветове, тя привлича погледа и се откроява сред другите цветя. Освен ценно декоративно растение и чудодейна билка, [...]