Българската академия на науките отдава почит към паметта на всички воини, загинали за свободата на България. По случай Националния празник 3 март и 143 години от Освобождението на България на Паметника на Цар Освободител беше поднесен венец.
Иновативната платформа ще покаже най-интересните разработки на БАН, готови да се превърнат в успешен бизнес Едно от най-дългоочакваните бизнес събития – „Наука за бизнес“, организирано от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) и Българската академия на науките (БАН), се завръща изцяло онлайн след отлагането му през 2020 г. поради пандемията COVID-19. Събитието ще се проведе на 18 март (четвъртък) от 10.30 часа и ще покаже най-интересните разработки на Академията, готови да се превърнат в успешен бизнес. Форумът цели да покаже на българските бизнес среди, че БАН произвежда множество продукти и технологии, готови да излязат на пазара или да бъдат внедрени в производството за оптимизация на процесите в предприятията. Основна мисия на „Наука за бизнес“ е да подпомогне изграждането на устойчива институционална среда за сътрудничество и [...]
Докторант Ева Филипова от Института за гората при Българската академия на науките е носител на специалната награда за значим принос в развитието на научните изследвания в България на Националното представителство на студентските съвети. Отличието се присъжда за първи път в рамките на конкурса „Студент на годината“ и се връчва за изследванията на вредителя по дивия кестен, които допринасят за опазването на кестеновите гори в България. Ева Филипова благодари за подкрепата на учените от Института за гората и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН и пожела на младите хора да съхранят ентусиазма и вдъхновението си и да вярват в науката. Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски връчи наградата в категория „Докторант на годината“ на Симеон Михалков. Българската академия на науките предлага обучение на докторанти [...]
Институтът по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН и научното жури за присъждане на образователната и научна степен "доктор" съобщават, че на 17 март 2021 г. (сряда) от 11.00 часа в заседателна зала "Акад Ксенофонт Иванов" на ИЕМПАМ-БАН ет. 2, София ще се проведе открито заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема: “Цитотоксична активност на метални [Cu(II), Co(II)] комплекси с Шифови бази и Дисулфирам при човешки и животински туморни клетки” на Десислав Русев Динев, редовен докторант от ИЕМПАМ - БАН по професионално направление: 4.3. " Биологични науки ", Докторска програма: “Морфология“ Научно жури (назначено със Заповед на Директора на ИЕМПАМ - БАН No. РД-15 - 98/ 18.12.2020 г.): Вътрешни членове: Проф. Светлозара Любомирова Петкова, доктор Проф. Радостина Ивайлова [...]
Наградата "Проф. Иван Шопов" на Съюза на химиците в България „Изявен млад учен в областта на полимерите" за 2021 г. получи ас. д-р Николета Стоянова от Института по полимери на БАН. Ежегодната награда бе връчена на 1 март за осемнадесети пореден път. Николета Стоянова е отличена за изследванията, посветени на получаването на електроовланени полимери и полимерни смеси и приложението им като материали за контролирана доставка на лекарствени и биоактивни вещества. За участие в конкурса тя представи четири публикации в реномирани международни научни списания и един полезен модел. Трима млади учени участваха в конкурса - ас. д-р Николета Стоянова, инж. Силвия Божилова от Института по полимери при БАН и маг. Николета Филипова, редовен докторант към Химикотехнологичен и металургичен университет в София. За първи път награждаването беше [...]
Традициите, свързани с 1 март, отбелязват прехода между зимата и пролетта и датират от предхристиянската епоха. Най-позната и разпространена от тях е закичването с мартеници от усукан бял и червен конец. Вярва се, че те предпазват от различни опасности и осигуряват безпроблемното преминаване към новия сезон. В България днес се носят от всички хора, независимо от тяхната възраст. Закачат се също на животни и на плодни дръвчета. Мартеничките се свалят, когато човек види щъркел или лястовица. Връзвали са се, както най-често и днес, на цъфнало дръвче, или пък са се слагали под камък. След време (на другия ден или след девет дни) камъкът се отхлупвал и ако под него има мравки, се вярвало, че ще се родят много агънца през годината; ако има бръмбар или [...]
