140-годишнината от рождението на Пейо К. Яворов ще бъде отбелязана 11 и 12 януари 2018 г. с тържествено честване, организирано от Националния литературен музей и Института за литература при БАН. Откриването ще се състои на 11 януари от 10.30 ч. в Големия салон на централната сграда на БАН с приветствени слова на Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей и доц. Елка Трайкова, директор на Института за литература при БАН. Проф. Михаил Неделчев ще произнесе академичното слово „Яворовото преминаване през света“. След официалното откриване ще бъдат връчени наградите на Националния ученически конкурс за есе „Душата ми е пленница…“ и ще бъде показана изложбата „Път, на който не съзирам края“, наредена във фоайето на Централната сграда на БАН. Честването на кръглата годишнина от рождението на Яворов [...]

Проф. д-р Анатолий Викторович Скальный от Държавен университет „П. Г. Демидов”, гр. Ярославъл, Русия ще гостува на Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН. На 18 и 19 декември той ще изнесе три лекции на английски език в Заседателната зала на Института на ул. „Акад. Г. Бончев“, бл. 25, етаж 2. 18.12.2017 г., 13:00 ч. – „Медицинска елементология в Русия” 19.12.2017 г., 10:30 ч. – „Антагонизъм на селена и токсичните елементи при човека: Изследване на взаимодействията Se-Hg-As” и „Минерален профил на деца с аутизъм (връзка между токсичните метали и нарушенията от аутистичния спектър)” Лекциите са част от обучение по проект BG05M2OP001-2.009-0019-С01/02.06.2017 г. „Изграждане и развитие на млади висококвалифицирани изследователи и преподаватели за иновативни интердисциплинарни изследвания от полза за биомедицината“. Проф. Скальный [...]

На 8 декември 2017 г., по време на 12-ата си сесия, Междуправителственият комитет вписа в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство кандидатурата „БЪЛГАРСКОТО ЧИТАЛИЩЕ: ПРАКТИЧЕСКИ ОПИТ В ОПАЗВАНЕТО НА ЖИЗНЕНОСТТА НА НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО“. Досието е изготвено от д-р Силва Налбантян-Хачерян с участието на колеги от Министерство на културата. Експертът, представител на България в Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО, който участва в дванайсетата сесия, е доц. д-р Николай Вуков от ИЕФЕМ – БАН. Вписването на „БЪЛГАРСКОТО ЧИТАЛИЩЕ: ПРАКТИЧЕСКИ ОПИТ В ОПАЗВАНЕТО НА ЖИЗНЕНОСТТА НА НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО“ в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство още веднъж доказва значимата роля на нашите специфично български културни средища и добрия им пример в световната практика.

На 6 декември 2017 г., по време на 12-ата си сесия Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство вписа „КУЛТУРНИ ПРАКТИКИ, СВЪРЗАНИ С ПЪРВИ МАРТ“ в Представителния списък за нематериално културно наследство на човечеството. Кандидатурата е първата мултинационална с наше участие и включва България, Бивша Югославска република Македония, Република Молдова и Румъния. Експертът от България, който участва в срещите и дискусиите на международния екип и подготви текстовете и документацията от българска страна, е проф. д.ф.н. Албена Георгиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) към Българската академия на науките. Помощ в нейната работа оказаха гл.ас. д-р Милена Любенова, ръководител на Националния център за нематериално културно наследство към ИЕФЕМ, и д-р Силва Налбантян-Хачерян, държавен експерт към Отдел ,,Регионални дейности“ в [...]

Нови лаборатории, уникална апаратура и най-съществените си научни и научно-приложни изследвания представиха днес учените от БАН (ИОМТ) по време на посещението на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Учените показаха светоизлъчващи органични диоди (OLEDs) с бяла светлина, органични слънчеви клетки, изработване на гъвкави елементи за оптиката и фотониката на основата на графенови слоеве, разработване на нови среди и методи за цифров запис на информация и холографски изображения, оптически сензори за различни вещества и биологични обекти. Обсъдени бяха и перспективите за тяхното по-нататъшно усъвършенстване и прилагане в практиката. Научнатата ни работа е основно финансирана по проектна дейност - 16 са проектите, по които работим и 5 предстои да се реализират от следващата година, посочи директорът на Института проф. Никола Малиновски. Той представи данни за финансовото [...]