facebook

Информация

Тържествено слово на председателя на Общото събрание на БАН проф. Никола Малиновски, по случай 24 -ти май

Уважаеми  гости,
Уважаеми колеги
В тази сграда, на която преди повече от 100 години е изписан вензела на Българското Книжовно Дружество, ние имаме особено право да се поздравим с Деня на българската книжовност и дух, защото създателите на БАН, създателите на нейния първообраз - Българското книжовно дружество, са хората, които поставиха основите не само на знанието в нашата страна, но и на българската държава и на българската държавност.

Сигурно не е много празнично да говорим за положението на науката сега. Но за какво друго да говорим в този ден, в който и децата пеят познатото "Напред науката е слънце"?
За какви светли бъднини да говорим, когато нашата Академия, най-старият и най-продуктивен научен храм в България, вече редица години  се грижи само за едно - не да се развива, а да оцелява? 

С всичките си неимоверни усилия, с всичките ни неплатени отпуски и обедняващи лаборатории, колко можем да дадем ние, учените, на българската икономика и на обществото, след като държавата ни е на последното място в Европа по инвестициите за наука? 
След като се налага да се води битка, поне за следващия програмен период до 2020 г., тази наша държава да предложи оперативна програма за наука - програма, която всички останали страни отдавна имат и се радват на достатъчно средства за укрепване на науката от европейските фондове?  

От колко време не сме чували да се говори за българските научни школи? 
Не сме чували, защото те гаснат, въпреки традициите и международно признатото име. Един институт или един учен може да има десетки европейски проекти, но ако няма ученици, ако няма млади екипи, които да го следват, той е обречен на загиване.

Нима, ако първоучителите Кирил и Методий нямаха ученици и ако техните ученици нямаха школа и школи, днес щяхме да говорим за приносите на България в световната цивилизация? 

Школата е традиция, която се развива и иска грижи. 

Нима, ако цар Борис - Михаил и Симеон Велики не бяха сложили силната си държава в помощ на книжовните школи, България щеше да остане в историята като люлка на славянската писменост и на православната цивилизация? 
"Вие ни дадохте генетичния код", каза руският патриарх Кирил при посещението си у нас.

Нямаше да го има всичко това, ако средновековната ни държава не бе имала съзнанието, че познанието, неговото търсене и създаване, е по-голяма сила от меча.

Уважението към знанието не е пожелание за която и да е държава, то е състояние, от което зависи бъдещето й. Зависят и свободата, независимостта и сигурността - на човека, на обществото, на народа.

На днешния ден искам да си пожелаем да престанем да се самоунижаваме. 
Защото ние го правим, щом не сме си поставили като първостепенна задача - всяка седмица, всеки ден - да се борим за възвръщане на Държавата на духа. Тя не е паметник, а светите братя Кирил и Методий не са само икона и монумент пред Народната  библиотека. 

И докато у българите все още има уважение към знанието, има единение на 24 май - единение около духовността?

Затова, когато утре, ние - учените от БАН, се изправим пред Народната библиотека, редом с колегите ни от Софийския университет и с учителите от българските училища, не е толкова важно да видим там само застанали нашите политиците. Важно е те да спрат да загърбват науката, образованието и културата и да се обърнат с лице към тях. Да ги потърсят, да ги чуят и да осъзнаят, че да си учител, да си преподавател, учен, просветител и книжовник  достойно ест! 

Затова, като хора на духа, да посрещнем 24 май с високо вдигнати глави.

Честит празник!