facebook

Участие на Българската академия на науките в изграждането на Европейското научно пространство

Интегрирането на българската научна общност - в т.ч. и на учените от Българската академия на науките - в общоевропейската научно-технологична дейност, организирана и координирана от Европейската комисия, датира от 1990 г., когато България е приобщена към програмата ФАР (PHARE) на ЕС за икономическо безвъзмездно подпомагане на източноевропейските страни в преход. Това се случва две години преди да започне постепенното отваряне на Рамковите програми за научни изследвания и технологично развитие на ЕС към страните от Централна и Източна Европа :

  • на Третата Рамкова програма (1990-1994 г.) - чрез създадената в през 1992 г. в нея специфична подпрограма “Научно и технологично сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа”, осигуряваща за първи път редица възможности за източноевропейските учени, финансирани от Европейската комисия (краткосрочни и дългосрочни научни специализации в западноевропейски лаборатории, включване в европейски научни мрежи, участие в европейски конференции и семинари, съвместни проекти в някои определени научни области, присъединяване към текущи проекти на ЕК и на програмата COST)
  • на Четвъртата Рамкова програма (1994-1998 г.) – чрез специфичните подпрограми ПЕКО, КОПЕРНИКУС и ИНКО- КОПЕРНИКУС, осигуряващи, все още частичен и ограничен, достъп на източноевропейските страни до определени европейски програми (екология, биомедицина, неядрена енергия, ядрена безопасност, човешки потенциал и др.)


В предшестващия отварянето на Рамковите програми период - 1990-1992 г. - учени от Българската академия на науките участват активно в първите две специфични програми в рамките на програмата ФАР, предоставени за източноевропейските страни:

  • ТЕМПУС за сътрудничество в областта на висшето образование, с
    - 10 успешни проекти на БАН още през първата година 1991 г. от действието на програмата, и
    - 20 успешни проекта за целия период 1991-1998 г.

В рамките на успешните проекти на БАН по програмата ТЕМПУС, десетки млади български учени, не само от БАН, но и от български ВУЗ, специализират в европейски университети, а изтъкнати наши учени получават възможност да четат лекции в същите университети, да се присъединяват към изпълнението на европейски научни проекти насочени към усъвършенстване на висшето образование у нас, да участват в международни научни форуми.

  • АСЕ за сътрудничество в областта на икономиката.
    - 26 успешни проекта на БАН за периода 1991-1998 г. изпълнявани от Икономическия институт, с важно приложно значение за протичащите през същия период радикални промени в страната.

След отварянето през 1992 г. на Третата РП за източноевропейските страни, чрез подпрограмата “Научно и технологично сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа” и, последвалата я Четвърта РП (1992-1998 г.) – подпрограмите ПЕКО, КОПЕРНИКУС И ИНКО-КОПЕРНИКУС – участието на Българската академия на науките в европейското сътрудничество бележи непрекъснат растеж, както по отношение на броя на подадените проекти, така и по отношение на утвърдените за финансиране от тях и получените от Европейската комисия субсидии.

Общо за периода 1992-1998 г. Българската академия на науките има:

- 152 успешни проекти (от общо 250 български проекти за същия период);
- близо 6 млн екю са европейските постъпления само в БАН, благодарение на спечелените за финансиране проекти.

Още от този начален период от участието на България в европейските програми се налага тенденцията, средно около 50 % от всички успешни български проекти да са на Българската академия на науките. Тази тенденция се запазва и до днес.

Петата Рамкова програма (1998-2002 г.) поставя началото на пълноправното участие на източноевропейските страни, при равни конкурентни условия със страните членки на ЕС. Преодолявайки първоначалната си неувереност и неопитност, учените от Българската академия на науките постепенно се включиха, не по-малко активно и успешно, и в тази Рамкова програма.

За целия период от действието на Програмата 1998-2002 г., Българската академия на науките има:

- 140 утвърдени за финансиране проекти (от общо 270 успешни български проекти за същия период)
- близо 8 млн евро европейски субсидии постъпили директно в нейните институти благодарение на тези успешни проекти.

За участието си в 5-та РП България заплати такса от 13 млн. евро за целия четиригодишен период на нейното действие (1998-2002 г.). Както се вижда, повече от половината от тази сума е възстановена благодарение на успешното участие на учените от БАН.

В края на 2006 г. приключи Шестата Рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие на ЕС, която обхващаше периода 2002-2006 г. Нейната основна цел беше изграждането на единно Европейско научноизследователско пространство (ERA), в което европейската научна общност да обедини усилия за осигуряване на устойчив растеж на европейската икономика, базирана на знанията, в полза на европейското общество.

Финалната равносметка от участието на Българската академия на науките в 6-та Рамкова програма показва, че от подадените за целия четиригодишeн период от нейното действие (2002-2006) 460 проекти

- 135 са утвърдени за финансиране, (среден процент на успеваемост 29.3 %) от общо 270 успешни проекти за България
- близо 12 млн евро европейски субсидии са постъпили директно в успешно участвалите институти на БАН.

При заплатена от България на Европейската комисия такса за участие в 6-та РП, от 17,5 млн евро за четиригодишния период, само благодарение на успешното участие на учените от БАН, значителна част от нея беше възстановена още преди приключване на Програмата.

Резултатите от успешните проекти на БАН в 6-та РП са предмет на

- 652 научни публикации;
- 32 трансфера към производствени фирми (10 в България и 22 в чужбина в страни като Германия, Англия, Белгия, Италия,Испания, Полша и др.) и
- 11 патента.

Един от значимите успехи в участието на БАН в 5-та и в 6-та РП са спечелените общо осем Центъра за висококласна наука “Centres of Excellence”, обединени, по решение на Общото събрание на БАН, в Асоциация на Центровете за висококласна наука на БАН, която включва:

  • Център “ Информационни технологии” ( BIS-21 ), с ръководител акад. Кирил Боянов - към Института по паралелна обработка на информацията;
  • Център за устойчиво развитие и управление на Черноморската система (CESUM-BS) - към Института по океанология, Варна, с ръководител ст.н.с. Снежана Мончева;
  • Център за портативни и аварийни източници на енергия (POEMES) към Института по електрохимия и енергийни системи, с ръководител проф. Здравко Стойнов;
  • Български център за слънчева енергия (BGCSE) - към Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници, с ръководител проф. Петко Витанов;
  • Център за устойчива околна среда (BEOBAL) - към Института за ядрени изследвания и ядрена енергия, с ръководител чл.-кор. Й. Стаменов;
  • Център “Укрепване на изследователския и технологичен капацитет в областта на наноструктурирани тънки слоеве твърди и свръхтвърди покрития” (RTCNANOHARD) - към Централната лаборатория по приложна физика, Пловдив, с ръководител ст.н.с. Румен КАКАНАКОВ);
  • Център за многофункционални материали и нови процеси с екологична насоченост (MISSION) - към Института по обща и неорганична химия, с ръководител проф. Константин ХАДЖИИВАНОВ;
  • Център “Наноструктури в обемни и повърхностни фази” (NANOPHEN) - към Института по физикохимия, с ръководител ст.н.с. Елена МИЛЕВА.

За целия период 1992 -2006 г. от участието си в Рамковите програми за научни изследвания и технологично развитие на ЕС, Българската академия на науките има ОБЩО:

- 427 успешни проекти получили европейско финансиране
- близо 26 млн евро европейски субсидии, постъпили директно в успешно участвалите нейни институти.

Така, учените от Българската академия на науките са дали своя конкретен принос, през последните 15 години, както за реализиране на политиката на ЕС за изграждане на Европейско научноизследователско пространство, така и за реализиране на държавната политика на България за нейната всестранна интеграция в общността на страните от Европейския съюз.