facebook

Съкровището от Надсентмиклош за първи път в София

Петък, 07 Април 2017

Едновременно със „Златното съкровище от Надсентмиклош“ НАИМ при БАН представя и изложбата „Езическа България: власт и общество“

DSC 0069Изложбата „Златното съкровище от Надсентмиклош“ откри Националният археологически музей при БАН на 6 април 2017 г. Тя е втората изложба от проекта “Златният път на Балканите през бронзовата епоха – Златото от Ада тепе: производство и разпространение“ между Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българската академия на науките (БАН) и Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките (ААН).

Официалните лица, които присъстваха на откриването, са вицепрезидентът на Р. България Илияна Йотова, министърът на културата Рашко Младенов, кметът на София  Йорданка Фандъкова, извънредният и пълномощен посланик на Австрия в България Н.Пр. Роланд Хаузер и председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.

Съкровището от Надсентмиклош напуска за пръв път границите на бившата Хабсбургска империя и досега е виждано в цялост само в Будапеща и във Виена. То e част от постоянната експозиция на Музея за история на изкуството във Виена. Повече от 200 години остава един от шедьоврите в Колекцията на древногръцкото и древноримско изкуство в музея. Открито е по случайност през 1799 г. в областта Банат, тогава част от Хабсбургската империя. Състои се от 23 съда с общо тегло почти 10 кг. Отличава се с изключително качество и прецизност на изработката и завършеност на  композициите. То е най-голямото познато досега съкровище от Ранното средновековие.

Изследванията през последните десетилетия показват, че то е събирано продължително време, от втората половина на VII до края на VIII век и утвърждават връзките му с аварската култура. То се състои от седем преработени в кани бутилки, четири купи с токи, две по-малки купи с дръжка, една овална купа с плоска дръжка, малка издута купа, две купи с глава на бик и купа с форма на наутилус, два бокала, две чаши и един ритон. В състава му се включват общо 6 двойки съдове. Общият брой на предметите е 23, от които 22 са оригинални, а чашата с номер 12 е копие. Изработени са от злато, съставът на което варира от 20 до 22 карата, с две изключения. Всичките съдове са ковани, а украсата е изработена чрез изчукване в дълбок релеф.

Изложбата ще бъде отворена за посетители от 7 април до 9 юли 2017 г. в зала „Трезор“ на НАИМ при БАН.

Едновременно със „Златното съкровище от Надсентмиклош“ на 6 април НАИМ при БАН откри изложбата „Езическа България: власт и общество“. Тя представя културата и основните аспекти в процеса на формиране на българското общество в Дунавска България в периода VII–IX век, когато българската държава се превръща в основен политически фактор.

Изложбата обхваща многообразни експонати от различни материали – керамика, камък, бронз, злато и сребро. Организирана е около шест теми: Ранновизантийското наследство, Българските езически некрополи, Аристокрацията в Първата българска държава, Между езичеството и християнството, Религия и култови практики и Образът на владетеля. Всяка тема има своя акцент и разказва за дълбоките културни традиции през тази епоха, за социално-икономическите условия в обществото, за неговия военен характер, за нарастващите възможности на българската аристокрация, а също и за засилването на византийското влияние. Основен акцент е керамиката. В специална витрина са отделени т.нар. „особени форми” на глинени съдове от некропола от Топола – форми, имитиращи скъпите съдове от благородни метали, присъстващи в съкровищата и представителните гробни комплекси от епохата.

Сред най-интересните находки са: сребърният потир от Нова Надежда, колективната находка коланни украси и солиди от Акалан, Турция, каната от сива пречистена глина от некропола при Нови пазар, глинената керемида с изображение на шаман от Мадара и съдове от Вокил и Голямата базилика в Плиска, чашата на жупан Сивин от Велики Преслав, бронзовата розета със загадъчни знаци от Плиска, медальонът на Омуртаг от Велико Търново. Изложбата завършва с оловен печат на княз Борис-Михаил – покръстителят, с който започва нов етап от историята и културата на Средновековна България.

Изложбата може да бъде видяна в Залата за временни експозиции на НАИМ от 7 април до 24 септември 2017 г.

Повече за изложбите и за проекта “Златният път на Балканите през бронзовата епоха – Златото от Ада тепе: производство и разпространение“ вижте на http://www.naim.bg/